Да ги изяде… не вярвам да стане толкова лесно. Те непременно ще измислят нещо…
Стоях и гледах как хора и тролове се надигат от земята. Сякаш никой от нашите приятели не беше пострадал. Освен всичко, Невил продължаваше да държи копието си, а Наив — тоягата. От ръцете на Стил висяха вървите…
Троловете се подредиха в редица и се хванаха за ръце. Хората се скриха зад тях.
— Това не ми харесва — прошепна Алиса.
— На мен ми харесва — нервно каза Чез. — Да не би да са решили да извият хоро около нас?…
Не, не бяха решили да извиват хоро. За сметка на това, когато тръгнаха към нас и аз замахнах с метлата… те само отстъпиха няколко крачки и… толкова. Този път метлата не ги помете и те продължиха да се приближават. Налагаше ми се постоянно да махам, за да ги удържам поне за малко.
— Край, — тегли чертата Чез — с нас е свършено. Шинс все така тъпо продължава да изследва полето и явно няма намерение да го разрушава.
— Все още имаме Келнмиир — напомних му.
— Колко самонадеяно — усмихна се вампирът и се приближи. — Страхувам се, че дори и моята помощ няма да е достатъчна, за да овладее такава тълпа.
И наистина, тълпата толкова се беше приближила, че можех спокойно да видя стъклените очи на моите приятели… а Стил — да метне по мен въжето си.
Келнмиир го прихвана точно пред лицето ми и аз можех да продължа да работя с метлата, но въжето за миг го омота.
— Е, това е — ухили се Келнмиир. — Вече не мога да държа ножа в ръце. Алиса, вдигни го от пода, поне на теб ще ти бъде полезен.
— Я стига! Да не можеш да скъсаш едно въженце?! — не повярва Чез.
— Ако беше нормално — отговори вампирът, — нямаше да има проблем. Но това не е обикновено въже…
Тролът се приближи до вампира и се опита да скъса въжето, което се беше увило около Келнмиир, но не му се удаде. Много ясно, ако това беше толкова лесно, Келнмиир отдавна да се е справил.
Второто въже стигна целта си, тоест, мен. За последен път замахнах с метлата и изведнъж усетих как ръцете ми залепват за тялото. Метлата изскочи от ръцете ми и отхвръкна встрани. Чез скочи след нея, но тези няколко секунди бяха достатъчни на троловете, за да се доближат плътно до нас.
Догрон, Алиса — с меча в ръка, и Келнмиир — със завързаните ръце, излязоха напред. Троловете моментално се хвърлиха върху им. В тази ситуация беше безполезно да се използва метлата. Нямаше и накъде да се отстъпва. Зад нас Шинс се оправяше с полето, а насреща ни напираше тълпата… Така се получи, че вампирите и Догрон привлякоха троловете върху себе си, а нас ни нападаха собствените ни приятели.
Върху мен се нахвърли Наив с тоягата си и аз само по чудо успях да избягна удара. Добре, че само ръцете ми бяха завързани и можех да бягам, колкото ми сили държат.
Алиса, Келнмиир и Догрон бяха обсадени от троловете, но продължаваха да се сражават, при това много успешно. Алиса поне имаше меч, Догрон не беше с вързани ръце, а как се оправяше Келнмиир, ума ми не го побираше!
Докато аз се спасявах от Наив, след Чез препускаше Невил с огънатото копие през ръка. На Чез ръцете обаче не бяха завързани и у него беше метлата, затова и той се справяше успешно.
Всички бяхме толкова заети, че не можехме по никакъв начин да помогнем на Шинс, върху когото се нахвърлиха останалите ученици, начело с Кейтен. Изглежда знаеха защо сме тук, по-точно, Шефът знаеше. Дали този загадъчен Шеф беше сред тях?
Ето какви мисли се появяваха и изчезваха в главата ми с бясна скорост, както често се случва в такива моменти. Вниманието ми беше съсредоточено върху това, да се измъквам от тоягата на Наив, а всичко, което се твореше около мен, автоматично се запечатваше в съзнанието ми.
Затова прекрасно видях как двама ученици, които не познавах, се приближиха до Шинс и… бяха проснати на земята.
Около Майстора се беше образувало цяло задръстване и Чез с един замах на метлата, натръшка всички долу. След което отиде при Шинс и продължи да разгонва тези, които напираха, като използваше минималната мощност на метлата. От това нямаше кой знае каква полза — нападателите биваха отхвърлени на няколко метра и падаха на земята, но все пак, Шинс печелеше време. Отделна работа беше, че това време не беше достатъчно.
— Алиса! — викна Шинс.
Бях се зазяпал прекалено по него и Чез и затова не бях усетил кога Кейтен се беше промъкнал зад гърба ми. Застанах лице в лице с него, когато за пореден път се спасявах от тоягата.
— Кейтен — изрекох, като се взрях в стъкления му поглед.
Никаква реакция!
Той ме хвана за врата и ме наведе надолу. Удар не последва, защото Наив беше превключил вниманието си върху Алиса, която в този момент притичваше покрай нас. Чакай! Накъде тичаше Алиса?