— Ще престанеш ли да ме влачиш? — разсърди се тя, залитайки на високите си токчета.
Той я вкара в облицованата с тъмна ламперия библиотека и затвори вратата.
— А ти ще престанеш ли да съблазняваш женени мъже? В момента Гомес и жена му са на първите страници на половината клюкарски вестници в Тексас.
— Защо?
— Баща й наскоро почина и тя наследи автомобилната компания. Опитва се да я продаде, а мъжът й се бие с нея в съда със зъби и нокти.
— И все още са женени?
— Очевидно, поне за пред хората. Доколкото чувам, е бременна от друг мъж.
Джоуди го погледна студено.
— В много хубави кръгове се движите вие с Кири.
— Кръгове, в които ти никога няма да си на мястото си — съгласи се Александър.
— И не искам. В моя свят хората се женят, имат деца и заедно създават дом. — Кимна към затворената врата. — Тези хора там не биха разбрали какво значи дом, дори ако им го дадеш наготово.
Зелените му очи се присвиха.
— Ти си пияна. Защо не си легнеш?
Джоуди вдигна глава и се усмихна мъгляво.
— Защо не дойдеш с мен? — измърка тя.
Той зяпна потресен. Изражението му би я разсмяло, ако бе по-трезва.
Джоуди изпъна рамене, изръмжа дрезгаво, разтвори устни и бавно прокара език по тях. Бе чела в едно списание, че на мъжете това им действа.
Очевидно наистина им действаше. Александър се бе вторачил в устните й, а гърдите му се вдигаха и спускаха бързо. Тя виждаше движението им през бялата риза и официалното сако.
Пристъпи по-близо и се опря на него, както бе видяла да прави лъскавата блондинка с червената рокля. Притисна крака си към неговия и усети как цялото му тяло изведнъж се напрегна.
Пръстите й се плъзнаха под сакото му. Той я сграбчи за раменете с големите си ръце, ала не я отблъсна.
— Ти ме гледаш, но никога не ме виждаш… — Промълви Джоуди и докосна устни до врата му. Миришеше на сапун и скъп одеколон. — Аз не съм хубава. Не съм секси. Ала бих умряла за теб…
Твърдите му устни прекъснаха думите й. Александър я притисна към себе си и нахлу в нейните влажни разтворени устни с яростта на лятна буря.
Не бе съзнателно. Усещането на тялото й срещу неговото бе предизвикало бясна възбуда. Той се хвърли с главата надолу, без да мисли за последствията.
Ако Александър се чувстваше безпомощен, така се чувстваше и тя. Ръцете й се обвиха около топлото му тяло под сакото, а устните й отвърнаха на глада на неговите. Простена дрезгаво, от което нещата очевидно станаха още по-лоши. Устните му изведнъж станаха настойчиви, сякаш бе чул желанието в приглушения й вик и се опитваше но всякакъв начин да утоли глада, който той издаваше.
Джоуди вплете пръсти в косата му и изви тяло в безпомощна молба. Александър прошепна нещо неразбрано, повдигна я на ръце, все още без да пуска устните й, и я отнесе на дивана. Положи тялото й върху студената кожа и се отпусна върху него, като разтвори с крак бедрата й с трескава страст. Никога не бе подозирал такова разкъсващо желание, не само от себе си, а и от Джоуди. Беше се разтопила в прегръдките му, готова на всичко, което би поискал, без да са разменили и дума.
Отмести се леко, колкото да пъхне ръката си между тях. Плъзна я по ключицата, надолу в деколтето на роклята, по дантеления сутиен. Усети малкото твърдо зърно и я чу как извика от удоволствие в устните му.
Пръстите й бяха върху копчетата на ризата му. Бе опасно. Бе неразумно. Тя бе разпалила в него лудост и той не можеше да спре. Когато почувства, че ризата му се разтваря и пръстите й се заравят в гъстите косми по гърдите му, изръмжа дрезгаво. Тялото му трепереше от страст.
Устните му се впиха в нейните и кракът му се раздвижи между бедрата й. Голямата му длан я сграбчи и я притисна към яростната му възбуда — движение, което не оставяше никакво съмнение за намеренията му.
Главата на Джоуди се въртеше. Всичките й любовни мечти се сбъдваха. Александър я желаеше! Усещаше настойчивия натиск на тялото му върху своето. Целуваше я така, сякаш умираше да я има, и тя тържествуваше от яростта на страстта му. Отпусна се с тих смях и отвърна на целувката му, чувствайки как цялата се разтапя под него, разтапя се в него. Изгаряше от непознати потребности, давеше се в непознати усещания, от които тялото й звънтеше от удоволствие.
Александър вдигна глава и я погледна. Лицето му беше безизразно като маска, само зелените му очи бяха живи и блестяха в задъханото неловко мълчание на сления им дъх.
— Не спирай — прошепна тя и отново раздвижи бедра.
Бе изкушаващо. Личеше си. Но желязното му самообладание не би му позволило да се отдаде на лекомислието. Джоуди бе пила. Всъщност бе пияна. Той подозираше, че бе съвсем невинна. Тялото й го молеше да забрави за неопитността й и да му даде облекчение. Ала желанието му бе прекалено силно. Той бе мъжът, който имаше отговорността да я пази, дори от себе си.