— По-късно — поклати глава Ариел. — Ще имаме много време за това. — Устните му отново се впиха в нейните и тя осъзна, че този път няма да има сили да се отдръпне.
Силните му ръце се увиха около тялото й. Стана й приятно, като в топла хралупа. После в душата й се появи огнен вихър, разумът изчезна. Смътно си даваше сметка, че преградите падат, че светът се разтапя и остава само той, Ариел…
Притисна се в него, зърната на гърдите й щръкнаха, приятна топлина натежа в ханша й. Цялото й тяло тръпнеше в прегръдката му, особено след като силните му ръце я отлепиха от пода.
В устата й се появи влудяващият вкус на страстта, тялото й се разтърси от могъщите тръпки на желанието, разумът се сви и изчезна, сякаш завинаги…
Изпита чувство на остър глад, слабините й плачеха за запълване, сърцето й също… Искаше да тръпне от сладостно желание, да тупти за любим човек, да лудува с него, да се превърне в пълноводен поток…
Той покри с целувки гърдите й, корема й. Устните му се плъзнаха надолу, към пламналата, й женственост. От устата й излетя сподавен стон, очите й се овлажниха. Промърмори нещо неразбрано, после го пое в уста и усети рязкото му набъбване. Обзе я опияняващо чувство на възторг, което почти я задави…
После той проникна дълбоко в нея, тялото й се сгърчи, от устата й излетя сподавен вик, ноктите й потънаха в гърба му. Краката й се вдигнаха високо нагоре и се сключиха около кръста му, гърдите му смазаха щръкналите й зърна. Дъхът им се смеси, той я целуваше като луд. По устата и носа, по ушите и нежната като на бебе кожица около клепачите… Езикът му се плъзна в трапчинката на шията й, после слезе надолу, към натежалите зърна…
Беше прекрасно. Не толкова заради удоволствието, което си създаваха взаимно, колкото заради опияняващото чувство на свобода, изпълнило душите им… Сърцето на Тори запя, в душата й отекна гръмотевицата на екстаза, сладката колизия на плът и емоции беше наистина невероятна…
После дишането му се учести, тялото му започна да се гърчи. Тя го усети дълбоко в себе си, сякаш в самата сърцевина на душата си. Възприятията и се пръснаха на хиляди късчета като счупено огледало. А след това изведнъж се появиха отново — в друга реалност, на друга планета, за чието съществуване човек само може да мечтае…
— О, Господи!
Тялото й най-сетне излезе от божественото вцепенение, бедрата й се раздвижиха, гърдите й се притиснаха в неговите, сърцата им влязоха във влудяващия ритъм на пълноценното сливане. Усещането беше толкова невероятно, че очите й отново овлажняха. Какво удоволствие е пак да се чувствам жена, Господи! Слаба и беззащитна, нежна и уязвима… Просто жена! В продължение на години я бяха обучавали да се държи като мъж — да бъде твърда, непоколебима, безкомпромисна. Да замества чувствата с логическо мислене, да забрави за всичко лично, всичко интимно… Да бъде нов човек, да живее като робот — с пестеливи движения, още по-пестеливи реплики и ясна, хладна като хирургически скалпел мисъл…
Връх на тази роботизация беше визитата в Япония, усвояването на една колкото сложна, толкова и чужда на предишния й живот философия. Стори го с желание, беше абсолютно убедена, че именно тази философия ще пречисти душата й от токсините на съвременната цивилизация. Но в този миг на екстаз почувства как всичко се променя…
Изведнъж видя и обратната страна на медала… Видя как закаляването на духа и тялото я бяха лишили от всички онези неща — добри и лоши, които чувства и преживява обикновеният човек… В душата й нахлу огромна благодарност към Ариел Соларес — мъжа, който й върна тези неща в най-подходящия миг. Нещата, без които никой не може да живее…
Искаше й се отново да се любят. Сега, веднага — преди завръщането на разума в опиянената й душа. Но мехурът й заплашваше да се пръсне всеки миг… Стана от мекия диван, олюля се и зашляпа с боси крака към банята.
Грохотът се появи в момента, в който престана да плиска студена вода върху лицето си. По-скоро го почувства, отколкото чу… Първата й мисъл беше за земетресение. Олюля се, ръцете й се вкопчиха в хладния ръб на умивалника. Четката за зъби на Ариел заподскача в поставката си, шишенце одеколон се пръсна на хиляди блестящи късчета върху плочките.