Изпиха по едно саке, поръчаха отново. „Хевън 17“ пееха „Пристъп на фашистка радост“, тътенът на мощната уредба ги удряше направо в стомаха. В един момент Тори усети, че вниманието на Грег е насочено другаде, вдигна глава и проследи погледа му. Очите му бяха заковани върху гъвкавото тяло на висока млада жена, която изглеждаше екзотично на фона на разноцветните „оригами“.
— Я виж, я виж! — промърмори той и се плъзна от стола още преди Тори да го спре. „Господи, това тук е Япония“, тревожно потръпна тя. Но брат й очевидно нямаше представа къде се намира, особено след количеството погълнат алкохол.
— По дяволите, Грег!
Той изобщо не я чу и продължи да си пробива път към стройната млада жена, която извиваше снага на претъпкания дансинг. А Тори направи опит за оценка на обстановката. Намираха се в заведение, в което търговците на наркотици и сутеньорите са най-благопристойната публика. От няколко места беше чувала, че в „Изстискания лимон“ се събират различни по калибър гангстери якудза.
До този момент Тори не беше виждала жив якудза. Въпреки помътеното си от алкохола съзнание, беше сигурна, че това едва ли ще стане точно тази нощ. Проявата на невъздържаност е едно, а склонността към самоубийство — съвсем друго. Грег обаче едва ли е в състояние да разбере това. Бяха заедно от броени часове, тя не получи възможност да му обясни механизмите, по които се съди за поведението на якудза.
Видя как Грег заговаря момичето, видя и усмивката й. Беше прекалено хубав, за да има проблеми със запознанствата — на практика беше точно обратното. Още в гимназията го преследваше тълпа обожателки и той беше принуден да се крие от болшинството от тях. На един етап свободното му време се запълваше изцяло със затръшнати врати, светкавично събличане и обличане и непрекъснато бягство. Тори вземаше активно участие в този процес, задължението й беше да не позволи гаф — най-вече под формата на засичане на две обожателки на едно и също място, по едно и също време…
Тори си спомни всичко това, докато го наблюдаваше как бъбри и се смее с красивата японка. После изведнъж си даде сметка, че се ядосва и изпитва нещо като ревност. Двамата с Грег се виждаха прекалено рядко, флиртовете му й се сториха връх на несправедливостта. Потънала в сигурната дистанция на бъдещето, тя разбра истината; беше се надявала да прекара цялата нощ в компанията на брат си, да бъде на висота, да му докаже, че тук, на своя територия, тя не му отстъпва по нищо… Да го докаже не само на него, но и на Елис Нън…
„Нима наистина може да го ревнува от това създание, запита се тя. О, да! И още как!“ Скочи на крака и започна да си пробива път към тях.
На няколко метра от двойката забеляза как едър млад мъж с широки рамене върви като танк през тълпата, целта му очевидно беше Грег. Беше японец, облечен в модерен костюм. Косата му беше къса, подстригана по военному, също като на Грег. Още преди да усети излъчването на могъщото му „ва“, сърцето на Тори се сви от втренчения поглед на изцъклените му очи, фиксиран върху двойката. Вече имаше достатъчно опит, за да усети опасния противник.
Младежът вървеше право към Грег, погледът му нито за миг не се отклони от лицето му. Тори го наблюдаваше с нарастващ ужас, имаше чувството, че гледа как остър нож пронизва буца с масло. Младежът не правеше никакви усилия да си пробива път, не се блъскаше. Просто се плъзгаше сред тълпата като риба във вода.
Ръката му рязко се повдигна, върху китката блесна „иризуми“, изобразяващо дракон, който бълва огън. „Господи, простена Тори. Грег се опитва да сваля приятелката на якудза!“
Стигнаха до двойката почти едновременно. Ръката на якудза се стовари върху рамото на Грег в мига, в който Тори казваше: „Хайде да се махаме от тук“…
Грег се извъртя и отблъсна ръката. Механично приклекна и зае стойката за борба с невъоръжен противник, на която го бяха учили в армията. Естествено за якудза тя не представляваше нищо. Такъв човек може да бъде победен само ако бъде застрелян, при това веднага — преди още да е демонстрирал уменията си…
Грег очевидно се осъзна, тялото му се изправи, на лицето му изгря приятелска усмивка.