— Хей, не искам да създавам, проблеми — рече той и вдигна ръцете си с длани напред. — Но нима има закон, който да забранява приятелски разговор с една красива дама?
— Дамата е моя! — отсече якудза. Стоеше напълно неподвижно. Едната му ръка беше леко свита в лакътя, другата остана плътно до ревера на модното сако.
— Нещо бъркаш, приятел — усмихна се Грег. — Робството е отменено още преди сто години…
— Светът не принадлежи на Америка — процеди якудза.
— Така ли? Но едва ли принадлежи и на Япония!
— Засега — ухили се якудза.
— Хайде, Грег — дръпна го Тори. — Не сме дошли тук, за да обсъждаме културните различия…
— Стой настрана, жено! — изръмжа якудза и веждите му заплашително се свиха. — Това не те засяга!
— Засяга ме и още как! — пламна Тори, моментално забравила всичко, на което са я учили. — След като заплашваш брат ми, значи заплашваш и мен!
Якудза бавно се извъртя към нея.
— Каква си ми умница! — тихо и почти нежно промърмори той, после в ръката му изведнъж се появи револвер с късо дуло. — За съжаление обаче това няма да ти помогне…
Тори се стрелна напред и без колебание заби пръстите си в слънчевия му сплит. Очите на японеца се разтвориха широко, тялото му политна назад.
Грег посегна да му отнеме оръжието, но лявата ръка на якудза нанесе светкавичен саблен удар по китката му. После, като на забавен кадър, Тори видя как револверът се насочва в гърдите на Грег. Реакцията й беше мигновена. Пръстите й стиснаха нервните възли, разположени във вътрешната страна на лакътя, лявата й ръка се подложи зад него, натискът беше кратък, но силен. Разнесе се остро изпукване.
Ритникът му я улучи в горната част на таза, от устата й излетя вик на изненада и болка. В следващия миг връхлетя върху него с цялата сила на тялото си, ушите й някак приглушено регистрираха трясъка на изстрела.
Лицето на якудза пребледня, от устата му излетяха някакви несвързани звуци, бързо потънали в грохота на музиката. Тялото му омекна и започна да се свлича към пода. Върху мрамора плисна кръв, тъмна като листенцата на отровно цвете…
Тори се наведе и сложи пръст върху вената на шията му. В следващия миг вече си пробиваше път сред тълпата, влачейки Грег след себе си. Над главите им продължаваха да се разгъват фантастичните „оригами“, сенките в ъглите излъчваха странно синкаво-жълто сияние. Пред очите й се мяркаха и изчезваха напрегнати лица, никой не направи опит да ги спре.
Изскочиха навън.
— Хайде, да изчезваме! — напрегнато подвикна Тори.
Грег се поколеба.
— Но онзи тип е ранен, може и да умре — промълви той. — Мисля, че трябва да изчакаме…
— Той е мъртъв, Грег — извика Тори. — Нямаше пулс… Останем ли тук, със сигурност ще бъдем убити! Онзи беше якудза, един крайно опасен бандит!
— Но нали можем да обясним какво се е случило? — озадачено я изгледа Грег. — Те ще разберат, че…
— Местните фамилии разбират единствено от „гири“ — дръпна го тя. — А „гири“ означава дълг. Ще се чувстват длъжни да ни убият, разбираш ли? Хайде, не се бави повече, в името на бога! — Успя да го раздвижи, входът на „Изстискания лимон“ остана назад. — Трябва да тичаме!
Кой уби бандита с демона на китката? Тори или Грег? Или пък сам е произвел фаталния изстрел? Това си остана загадка. Но смъртта му без съмнение настъпи от огнестрелна рана.
— Фантастично! — възкликна Грег, когато най-сетне се настаниха в някакво малко заведение на Китасенжу. — За пръв път те виждам в действие, Тори! Никога досега не си ме защитавала, винаги е било обратното…
— Глупав инцидент и нищо повече! — раздразнено отвърна тя. — Би трябвало да го избегнем!
— Но не го избегнахме, нали? — изгледа я той. — Това е животът — пълен с неочаквани номера! Част от тях е присъствието ми тук — в непозната страна с още по-непозната култура… Съдба… Карма… Нали така казват местните?
— Ако не беше тръгнал да сваляш онази мадама, това едва ли щеше да…
— Не, не — махна с ръка Грег. — Щеше да стане, така е било писано… Съдбата пожела да ми покаже нещо, което е трябвало да видя…
— Какви ги дрънкаш, дявол да го вземе! — ядоса се Тори, все още под влиянието на шока. Никога не беше обичала револверите, а сега направо не можеше да ги понася. Погледна брат си над мръсната покривка и веднага забеляза нова, но едновременно с това странно позната светлина в ангелските му очи. Така светеха те в онзи далечен следобед, когато лицето му бавно изплува от водните дълбини… Когато тя го беше натискала надолу със собствените си ръце…