Имаше чувството, че стрелбата го беше галванизирала. Не, това не е точната дума… По-подходяща може би е друга… Да, точно така… Брат й беше в състояние на радостна възбуда. „Нима е възможно, смаяно се запита Тори. Нима подобни низки и аморални страсти могат да виреят в душата на златното момче, избраника на нацията, астронавта на НАСА?“ Не, за Грег това е изключено! Но доказателството за противното беше пред очите й…
— Нима не разбираш? — погледна я той. — Не може да бъде, Тори. Ти си мистикът в семейството… Нали затова реши да учиш тук? Аз съм прагматик. Математик и пилот, който скоро ще кацне на Луната… Но преди всичко това да се случи, аз дойдох тук, при теб! — очите му се втренчиха в нея. — Не разбираш, така ли?
— Не.
— Добре тогава — въздъхна Грег. — Ще ти призная нещо. Имаш право на това, особено след като ме защити… Освен това сме толкова пияни, че нищо вече няма значение — напълни гърдите си с въздух и бавно започна: — Предполагам, че никога не си се съмнявала в обичта, която изпитвам към басейна, към гмуркането…
— Естествено — кимна Тори. — Там ти беше в стихията си.
— Невинаги — поклати глава Грег. — Знаеш ли, аз никога не съм обичал скоковете във вода… Никога! Татко ме принуди да скачам, накара ме да се чувствам засрамен… Изпитвах панически страх от трамплина… Една вечер татко ме качи на колата и ме закара на олимпийски басейн в Лос Анджелис. Съвсем наскоро беше завършил осветлението на комплекса и имаше достъп навсякъде…
Хвана ме за врата и ме качи на най-горната площадка на кулата. Разбрал какво се иска от мен, аз се разревах от уплаха. Много вода изтече оттогава, но все още ме е срам, като си спомням… Бях толкова уплашен, че почти се подмокрих…
Татко ме изтика до ръба на площадката и насила ми наведе главата. Височината ми се стори огромна, особено с тези светлини по дъното на басейна. Зъбите ми затракаха, той се принуди да ме придържа…
— Гледай! — крещеше. — Единственият начин да се научиш да скачаш, е наистина да скачаш!
— Не искам! — дърпах се аз.
— Още си прекалено малък, за да знаеш какво искаш! — продължаваше да крещи той. — Прави каквото ти казвам!
После ме блъсна…
Раменете на Грег се разтърсиха при спомена, главата му клюмна:
— Господи, колко беше високо! Вятърът свиреше в ушите ми, светът се въртеше, въртеше… Стори ми се, че го зърнах за частица от секундата. Изправен на ръба на кулата, татко се усмихваше… Може би всичко беше плод на въображението ми, не зная… Линиите, изписани по дъното, летяха стремително насреща ми… Водата беше чиста и прозрачна, изведнъж ми се стори, че басейнът е празен… После се пльоснах по корем и въздухът напусна дробовете ми с болезнено свистене…
Татко ме извади. Бях се отпуснал като сварен макарон. Той ме удари няколко пъти по гърба, за да изплюя погълнатата вода… После отново се закатерихме нагоре… Стиснах зъби и скочих сам… След четвъртия опит изпитвах такива болки по цялото тяло, че изобщо не чувах инструкциите му…
Грег вдигна глава, очите му бяха потъмнели.
— Ето как се научих да скачам, Тори…
— Ужас! — потръпна тя. — Но как е възможно да заобичаш този спорт след подобно преживяване?
— И аз това се питам — унило отвърна той…
— Тори?
Гласът на Ръсел Слейд я върна във футуристичната обстановка на модерния Ропонги. Върху фасадата на отсрещната банка тичаха натрапчиви реклами, периодично заменяни от последните борсови новини.
— Къде беше през последните няколко минути?
— Аз… — все още замаяна от силата на спомените, Тори тръсна глава и направи опит да се върне в настоящето. — Мислех за хафния онова, което ни разказа Деке…
„Защо го лъжа, Господи“, безмълвно се укори тя, но въпреки това продължи:
— За всичките ужасни опасности, които чакат света, ако този материал попадне в ръцете на неподходящи хора…
— Няма смисъл да затъваме в кошмари — поклати глава Ръсел. — Далеч по-добре е да им попречим да станат действителност… Кой е крайният получател на хафния — това е въпросът… Дали Хитасура ще ни помогне?
— Да вървим да го питаме! — тръсна глава Тори.
Да получиш аудиенция от Хитасура беше толкова трудно, колкото и да откриеш съкровищата на Хеопсовата пирамида. Той беше изключително предпазлив човек, според някои мнения — дори параноик. Но това бяха мненията на враговете и завистниците му. Срещу Хитасура не беше извършен нито един атентат и това беше най-доброто доказателство за правилността на стратегията му.