Превръзките над очите им най-сетне бяха свалени, восъчните тапи също. В същия момент прогърмя дизелов мотор, покритата каросерия се разклати и потегли.
Разбира се, въздъхна Тори. Наистина ги бяха разхождали в кръг, а сега се намираха в закрит микробус, който вероятно ги е чакал зад съседния, ъгъл. Хората на Хитасура са проверили дали не ги следят и едва след това са ги прехвърлили тук.
Тори примигна на слабата светлина и бавно се огледа. Намираха се в нещо, което наподобяваше миниатюрен хол. Седяха на ориенталски диван с шарена дамаска, пред тях имаше масичка за кафе от излъскани месингови тръби. В ъглите бяха монтирани махагонови поставки с китайски лампи от оризова хартия, пред тях бяха поставени удобни на вид плюшени кресла. На стената бяха окачени два доста сносни пейзажа. От цялата обстановка лъхаше на топлина и уют, въпреки липсата на прозорци…
— Къде сме, по дяволите? — промърмори Ръсел.
— В един микробус, който се движи — отговори звучен мъжки глас и двамата едновременно вдигнаха глави. В кабината се беше появил самият Хитасура — висок и строен японец с мургава кожа. — Разполагам с доста такива — добави той, а на лицето му изгря топла усмивка. — Използвам ги главно за преместване… Настанявам се тук на спокойствие, а под мен и над мен са вещите ми — надеждно опаковани в контейнери…
Хитасура влезе навътре и се отпусна в едно от плюшените кресла.
— Радвам се да те видя отново, Тори…
Би могъл да се нарече красив мъж, ако не бяха прекалено острите черти на лицето му. Очите му гледаха малко мрачно, носът му беше изострен, устата — строга. Отляво на шията му имаше виолетов белег, който пресичаше част от скулата му и завършваше при устата. Беше от тези, които някои хора получават по рождение.
— Хитасура-сан — поклони се официално Тори. — Позволи ми да ти представя Ръсел Слейд, мой приятел…
— Господин Слейд — склони глава Хитасура. — Надявам се да ми простите за стриктните мерки за сигурност, но те са неразделна част от живота ми, особено напоследък…
— Какво се е случило? — погледна го разтревожено Тори.
Хитасура се облегна назад и сплете ръце на корема си.
— Не зная откъде да започна, Тори-сан — въздъхна той. — Имам чувството, че се подготвя нова война… Дано да се лъжа, но… — очите му бавно се заковаха в лицето й. — Брат ми е мъртъв…
— Как стана това?
— Убиха го — въздъхна Хитасура. — Не зная нищо повече. Станало е малко след полунощ. Нахлули са в апартамента му… Някои вещи липсват, но грабежът като мотив е изключен. Не са докоснали нито парите, нито скъпоценностите му.
— Имаш ли някаква идея за извършителите? — попита Тори.
— Нищо окончателно — поклати глава оябунът. Болка прозираше в погледа на тъмните му очи, в напрегнатото изражение на лицето му. — Вчера сутринта пък някаква жена хвърлила преподавателя на брат ми от моста Нихонбаши… Той беше професор в университета, на име Гийн… Учеше брат ми на специални кодове за дешифровка…
— Кой стои зад убийството на Гийн? — попита Тори. — Може би Фукуда?
— Може би — кимна Хитасура. — Фукуда работи за Големия Езо, основния ми враг… Същевременно обаче имаме сигурни доказателства, че по време на убийството Фукуда е била на другия край на града…
— Втора жена убиец? — изгледа го продължително Тори. — Коя може да е тя?
— Идваш точно навреме, Тори-сан — промълви с блеснали очи оябунът. — Вече съм вдигнал на крак всичките си хора и скоро ще открием неизвестната жена!
— Имаме резултат! — подхвърли Хитасура, притиснал мобифона до ухото си.
— Как? — изгледа го Тори. — Нали не разполагаш с описание на жената, която е ликвидирала Гийн? И нищо не доказва, че тя е свързана с убийството на брат ти?
— Засякохме Фукуда — отвърна оябунът. — Тя знае всичко, остава да я принудим да говори…
— Каква е тази Фукуда, която постоянно споменавате? — намеси се Ръсел. — Нима наистина е жена убиец, която действа за Якудза?
— Точно така — отвърна Тори.
Микробусът продължаваше пътя си из улиците на Токио. Хитасура не изпускаше мобифона, по който информацията за претърсването на града пристигаше като пълноводен поток.
— Не съм знаел, че Якудза прибягва до помощта на жени — поклати глава Ръсел.
— Така е — съгласи се Тори. — Но Фукуда е изключение.
— Това до голяма степен е вярно — обади се Хитасура, временно прекратил телефонните разговори. — Фукуда е жена, която… хм… е успяла да си извоюва мястото сред Якудза.