„Има и второ, въздъхна в себе си тя. Валери е зъл. Точно както беше зъл онзи с кожената пелерина. Те са еднакви като близнаци. Избягам ли, това ще означава нова победа за тях. Не бива да допускам това. Напротив — трябва да направя така, че да изпитат поне част от болката, която причиниха на мама и татко… А аз едва тогава ще успея да се освободя от ужасния кошмар.“
Взе решението си внезапно, но без никакво колебание: ще го предам на Марс! Това ще означава да замеся и Наташа Маякова, но какво от това? Марс не я познава, едва ли ще й обърне внимание. Той се интересува единствено от Валери…
— Може би има начин да открия хората от „Бялата звезда“ — каза на глас тя. — И този начин е свързан с Валери Бондасенко…
— Какво?! — в погледа на Марс се четеше изненада и неодобрение. — Така ли си прекарваш времето, котенце? — чертите на лицето му се разкривиха. — Казах ти, че Валери Денисович също търси „Бялата звезда“, но той е опасен. Прекалено опасен за…
— Валери Бондасенко се среща редовно с една жена — прекъсна го Ирина.
— Така ли? — веднага прояви интерес Марс. — Значи бронята му все пак може да се пропука…
— По всичко личи, че държи на тази жена — продължи Ирина. — А това е слабост, от която бих могла да се възползвам… Разбира се, ако открия същността на връзката между тях. Тогава вече ще бъда в състояние да измъкна от него информацията, която те интересува… Ще я изтъргувам срещу мълчанието си.
Марс не изглеждаше убеден.
— Зная какво върша — настоя Ирина. — И го върша добре.
— Не, котенце — поклати глава той. — Не мога да ти позволя подобно нещо. Особено сега, след като научих за кошмарното ти минало…
— Мислиш, че нямам достатъчно сили, нали? — изгледа го продължително тя. — Но грешиш. Давам си съвсем ясна сметка, че трябва да го направя. Иначе никога няма да се освободя от страха, който изпитвам по отношение на КГБ. Нима мислиш, че съм слаба, Марс?
— Не — усмихна се той. — Ако мислех така, никога нямаше да ти възложа задачата да откриеш „Бялата звезда“… — Помълча за миг, после решително тръсна глава. — Така да бъде! — възхищението в очите му беше толкова неподправено, че Ирина усети как я облива топла вълна. — Моето малко „гълъбче“! — Така в Русия наричаха жените шпионки… Взе я в прегръдката си и топло я разцелува по бузите. Съвсем като генералите, които се поздравяват помежду си на трибуната пред кремълската стена…
— Надявам се, че не започваш да се влюбваш в Марс — рече Валери.
— Това пък откъде ти хрумна?
— Ами например от факта, че те е запознал с родителите си — изгледа я продължително той.
— Наредил си да ме следят? — стреснато попита Ирина.
— Само когато си с Марс — отвърна той. — Просто за да съм сигурен, че няма да ти се случи нищо лошо…
— Какво лошо може да ми се случи?
Валери изключи газовата горелка на печката. Приведен над нея, той изглеждаше като мечок, истински исполин. На Ирина й се струваше, че раменете и ръцете му са станали някак по-силни, подкрепени от тайното могъщество на КГБ.
— Когато става въпрос за жени, Марс може да бъде опасен — промърмори той.
МАРС да е опасен?! Света Майко, как само умее да извърта истината, въздъхна в себе си Ирина. Седеше в кухнята и го гледаше как се занимава със закуската.
— Вчера дори аз не успях да се сдобия с пиперки на пазара, знаеш ли? — промърмори той. — Трябваше да се задоволя с някакви увехнали краставици… — прехвърли съдържанието на тигана в чиниите. Екранът на персоналния компютър „Тошиба“ светеше, той редовно се консултираше с него.
— Как намираш време да вкарваш в паметта всички тези рецепти? — попита Ирина, предпочела да измести Марс като тема на разговор.
— Имам си помощник — засмя се Валери. — Вътре в компютъра живее един малък дух…
Ирина разбираше от компютри, това беше една от причините да я изпратят в Бостън. В момента оглавяваше отдела за компютърна информация в Министерството на образованието. В сравнение с американските стандарти този отдел беше доста примитивен, но въпреки това улесняваше значително работата.
— Надявам се, че ще се нахраниш по-добре, отколкото се наспа — подхвърли Валери.