Девойката, която седеше на дървения стол в своята стаичка над „Грийн Шамрок“, навлажни с език пресъхналите си устни.
— Нали няма да ме изпратите в затвора или обратно в Ирландия?
— Няма, обещавам ти. — Ив се приведе към нея. — Ако помогнеш на мен и на Шон, ще ти осигуря истински документи и никога повече няма да се страхуваш от имиграционната служба.
— Честна дума, не искам да се случи нищо лошо на Шон — винаги е бил много мил с мен. — Тя стрелна с поглед Пийбоди, която се беше изправила до вратата. — Нали се сещате, малко ме е страх. Ченгетата ме изнервят.
— Пийбоди е кротка като котенце, не се притеснявай. А сега искам да си спомниш кога за последен път видя Шон.
— Май беше снощи, след като приключих работа. По принцип той идва по обяд. Моята смяна започва от единайсет, когато отваряме, и приключва в осем. Имам право на две почивки по трийсет минути. А пък Шон работи до десет и половина, после се връща в един и… — Тя внезапно млъкна.
— Морийн — търпеливо изрече Ив, — не ме интересува, че барът е отворен след официално разрешеното работно време.
Девойката закърши ръце и проплака:
— Шефът ще ме изхвърли, ако разбере, че съм се изпуснала пред ченгетата.
— Няма да го стори, ако не го притиснем. И така, видяла си Шон снощи, преди да свърши смяната ти в осем.
— Така си беше. Като приключих, той беше зад бара и ми рече: „Миличка, не позволявай на онзи младеж да открадне целувките, които са за мен.“
Ив въпросително повдигна вежди, а Морийн се изчерви.
— Ама Шон само се шегуваше, лейтенант. Та той е на повече от четирийсет и между нас няма абсолютно нищо. Младежът, дето го споменах… — Девойката отново се изчерви и погледна към Пийбоди, която безмълвно стоеше до вратата. — Напоследък излизам с него. Шон знаеше, че имам среща и само ме задяваше.
— Да повторим: видяла си го в осем, когато си си тръгнала. После…
— Почакайте! — възкликна Морийн. — Видях го отново… или по-точно чух гласа му като се прибрах след срещата с Майк. Чух го да говори, нали разбирате. — Тя засия, беше щастлива като кученце, което е изпълнило заповедта на господаря си.
— С кого разговаряше?
— Не знам. Разбирате ли, за да се изкача по стълбите, трябва да мина покрай неговата стая. Трябва да е било след полунощ и Шон е бил в почивка преди да започне… нощната му смяна. Сградата е стара, вратите не се затварят плътно. Затова чух как Шон разговаря с някакъв мъж в стаята си.
— За какво говореха.
— Представа си нямам. Да не мислите, че съм подслушвала? Обаче ми се стори, че Шон е щастлив, когато минавах покрай вратата, той се засмя и каза, че предложението му харесвало и че непременно щял да бъде там.
— Откъде знаеш, че гостът му е бил мъж?
Девойката замислено смръщи вежди.
— Ами… така ми се стори. Не чух думите му, обаче гласът му беше плътен. После отминах и се качих в стаята си. Обаче съм сигурна, че Шон говореше и се смееше. Никога не мога да сбъркам смеха му… толкова е заразителен.
— Кой обслужва масите след свършването на твоята смяна?
— Шинийд. Идва в шест, работим два часа заедно, после тя продължава, докато затворим, фамилията й е Дъгин и доколкото знам, живее наблизо, на Осемдесет и трета улица. Когато има много клиенти, един дроид помага на Шон на бара. Шефът го използва само когато е необходимо, щото поддържането му било скъпо.
— Слушай, Морийн, забелязала ли си през последните една-две седмици някой нов посетител, който разговаря с Шон?
— От време на време се мярват нови посетители и като им хареса, идват отново. Има ги всякакви — мълчаливи, бъбриви… Повечето разговарят с Шон, щото много го бива като барман. Не съм забелязала обаче нещо подозрително.
— Добре, можеш да се върнеш към работата си. Възможно е да се наложи отново да си поговорим. Непременно ми се обади, ако си спомниш нещо важно.
— Обещавам. Ама да знаете, че Шон не е направил нищо лошо, лейтенант — добави тя. — Не е лош човек, само е глуповат.
— Глуповат… — повтори Ив и се втренчи в значката. — И без късмет. — Обърна се към Пийбоди и нареди: — Искам някой униформен да наблюдава заведението в случай, че съм сгрешила и че Шон е използвал целия ден за някаква сделка или пък е бил при любовницата си. А ние с теб ще проверим дали Шинийд Дъгин е по-наблюдателна от Морийн.
— Онзи с гатанките каза, че ти дава срок до довечера.
Ив стана и прибра значката, сетне промълви:
— Нищо чудно да ме е излъгал.
Шинийд Дъгин запали тънка сребриста цигара, присви зелените си очи и издуха ароматния дим право в лицето на Ив.
— Мразя да разговарям с ченгета.
— Аз пък мразя да разговарям с гадняри, но години наред ми се налага да правя точно това — кротко изрече Ив. — Но може би предпочиташ да те разпитам в полицейското управление?