— За международни полети се ходи на летището три часа по-рано. Трябва да чекирам багажа си, Лара Джийн.
Кити не казва нищо; просто се взира през улицата в кучешката драма.
Когато се връща с усукващия се в ръцете му Джейми, татко казва:
— Най-добре да се махаме оттук, преди Джейми да е създал още неприятности. — Трите се прегръщаме здраво. Марго ми шепне да съм силна, аз кимам и тя и татко тръгват към летището.
Още е рано, по-рано, отколкото обикновено се будя за училище, затова правя на мен и на Кити бананови палачинки. Тя още е умислена. Два пъти я питам една палачинка ли иска, или две. Правя няколко допълнителни и ги увивам в алуминиево фолио, за да ги споделя с Питър по пътя за училище. После мия чиниите; дори изпращам имейл на Джанет от „Белвю“ и тя ми отговаря веднага. Заместничката на Марго е напуснала преди месец, затова моментът бил идеален. Да отида в събота, за да поговорим за задълженията ми.
Имам чувството, че най-сетне съм се събрала, взела съм се в ръце. Мога да го направя.
Затова, когато тръгвам към входа на училището в студената януарска утрин, хванала Питър за ръка, заситена с бананови палачинки, с нова работа и с пуловера, който Марго ми остави, аз се чувствам добре. Дори прекрасно.
Питър иска да се отбие в компютърната зала, за да разпечата есето си по литература, затова първо спираме там. Той включва компютъра и ахва силно, когато вижда тапета на екрана.
Някой е взел кадър от видеото в горещата вана, как седя в скута на Питър с червената нощница, вдигната на бедрата ми, а отгоре пише: СЕКС ВЪВ ВАНАТА. А отдолу — НЕ ГО ПРАВИТЕ ПРАВИЛНО.
— Какво е това, по дяволите? — мърмори Питър и оглежда компютърната зала. Никой не вдига поглед. Той отива на следващия компютър — същата снимка, с различен надпис: ТЯ НЕ ЗНАЕ, ЧЕ ВЪВ ВОДАТА МУ СЕ СВИВА. А долу — ТОЙ Е ДОВОЛЕН И НА ТОЛКОВА.
Отново сме на дневен ред.
* * *
През следващите няколко дни снимката постоянно изскача отнякъде. По инстаграмите на други хора, на стените им във Фейсбук.
Дори на една е сложена танцуваща акула. На друга главите ни са заменени с котешки.
Има и такава, на която пише просто: БАНСКИ, ТИП АМИШИ.
Приятелите от отбора на Питър го сметнаха за ужасно смешно, но се кълнат, че нямат нищо общо. На обяд Гейб възразява:
— Дори не знам как се работи с „Фотошоп“!
Питър тъпче в устата си половината сандвич.
— Добре, тогава кой? Джеф Бардуго? Картър?
— Човече, не знам — отвръща Даръл. — Това е горещата новина. Много хора може да са замесени.
— Трябва да признаеш, че котешките глави са доста смешни — казва Гейб. После се обръща към мен: — Извинявай, Лардж.
Аз мълча. Котешките глави донякъде са смешни. Но като цяло — не. Питър се опитва да се изсмее на това, но вече минаха няколко дни и виждам, че е притеснен. Не е свикнал да става обект на шеги. Предполагам, че и аз не съм свикнала, но само защото не съм свикнала хората да ми обръщат внимание. Откакто съм с Питър обаче, те ми обръщат внимание, а ми се иска да не го правеха.
10
Този следобед имаме събрание в голямата зала. Председателят на нашия клас Рийна Пател е на сцената и представя презентация на „Пауър Поинт“ за годишния отчет — колко пари сме събрали за бала, предложението за екскурзията догодина. Аз се свивам на мястото си, облекчена от този кратък отдих, когато хората не гледат мен, не си шушукат и не ме осъждат.
Тя кликва на следващия слайд и тогава се случва. „Толкова съм надървен“ избухва от високоговорителите и нашето видео — моето и на Питър — просветва на големия екран. Някой го е свалил от инстаграма на Аноникучката и му е сложил саундтрак. Освен това са го редактирали и сега подскачам в скута на Питър с три пъти по-голяма скорост.
О, не, не, не, не, не. Моля те, не.
Всичко се случва едновременно. Хората започват да пищят, да се смеят, да сочат и да викат: „УУУ!“ Господин Васкес скача да изключи проектора, а Питър изтичва на сцената и грабва микрофона от ръката на смаяната Рийна.
— Който и да го е направил, това е пълен боклук. И не е ваша работа, но с Лара Джийн не сме правили секс във ваната.
Ушите ми звънят, а хората се извъртат на местата си, за да ме погледнат, после се обръщат отново към Питър.
— Ние само се целувахме, така че майната ви! — Господин Васкес, съветникът на нашите класове, се опитва да му вземе микрофона, но Питър успява да го удържи. Вдига го високо и вика: — Ще разбера кой е направил това и ще му наритам задника!
В суматохата изпуска микрофона. Хората ликуват и се смеят. Питър е изведен от сцената и трескаво оглежда множеството. Търси мен.