16
След училище на следващия ден седя на една пейка и чакам Питър да излезе, когато Дженевив минава през двойните врати и казва в телефона си:
— Ако ти не й кажеш, аз ще го направя. Кълна се.
Сърцето ми замира. С кого говори? Не и с Питър.
Приятелките й Емили и Джудит излизат след нея, тя рязко прекъсва разговора и им се сопва:
— Къде бяхте, кучки такива?
Те се споглеждат.
— По-спокойно, Джен — казва Емили и аз усещам, че е много внимателна, малко е наежена, но внимава да не я разгневи още повече. — Имаме достатъчно време да пазаруваме.
Тогава Дженевив ме забелязва и свадливото изражение изчезва. Маха ми и казва:
— Здравей, Лара Джийн. Кавински ли чакаш?
Кимам и духам на пръстите си, за да правя нещо. Освен това е студено.
— Това момче все закъснява. Кажи му, че ще му се обадя довечера, става ли?
Кимам, без да се замисля, а момичетата отминават, хванати под ръка.
Защо кимнах? Какво ми има? Защо никога не мога да й отвърна както трябва? Още се ядосвам на себе си, когато Питър се появява. Плъзга се на пейката до мен и ме прегръща през раменете. После разрошва косата ми, както съм го виждала да прави с Кити.
— К’во става, Кови?
— Благодаря, че ме накара да те чакам на този студ — отвръщам и притискам замръзналите си пръсти към врата му.
Питър се отдръпва рязко от мен.
— Не можа ли да чакаш вътре!
Има право. Но всъщност не съм ядосана заради това.
— Джен каза да ти кажа, че ще ти се обади довечера.
Той извърта очи.
— Такава е интригантка. Не й позволявай да те разстройва, Кови. Просто ревнува. — Става и ми подава ръце, които аз неохотно поемам. — Нека те заведа да пиеш топъл шоколад, за да сгрееш горкото си замръзнало тяло.
— Ще видим — отвръщам.
В колата той все ме поглежда, проверява дали още съм сърдита. Не успявам да се държа хладно задълго; отнема твърде много енергия. Позволявам му да ми купи горещ шоколад и дори го споделям с него, но му казвам, че не може да си вземе маршмелоу.
* * *
Вечерта телефонът ми вибрира на нощното шкафче и без да поглеждам, знам, че е Питър. Иска отново да се увери, че не се сърдя.
Свалям слушалките и вдигам.
— Здрасти.
— Какво правиш? — Гласът му е нисък и разбирам, че лежи.
— Правя си домашните. А ти?
— В леглото съм. Обаждам се само да ти пожелая лека нощ. — Настъпва пауза. — Как така ти никога не се обаждаш да ми пожелаеш лека нощ?
— Не знам. Вероятно не съм се сетила. Искаш ли да го правя?
— Ами… не си длъжна. Просто се чудех защо.
— Мислех, че не харесваш тези нощни обаждания. Помниш ли? Включи го в договора. Каза, че Дженевив настоявала да й се обаждаш всяка нощ, и това те дразнело.
Той стене.
— Може ли да не говорим за нея? Освен това защо имаш толкова добра памет? Помниш всичко.
— Това е моята дарба и проклятие. — Подчертавам един параграф и се опитвам да крепя телефона с рамо, но той все се изплъзва. — Е, искаш ли да ти се обаждам всяка нощ, или не?
— Уф, забрави.
— Уф, добре — отвръщам и направо го чувам как се усмихва. — Чао.
— Чао.
— Чакай, ще ми донесеш ли едно от онези кисели млека за обяд?
— Кажи „моля“.
— Моля.
— Кажи „много моля“.
— Чао.
— Чаоооо.
Уча още два часа, но тази нощ заспивам с усмивка.
17
Мисля, че татко е на среща. Каза, че ще излиза с приятел, и се избръсна и облече хубава риза, а не някой от развлечените пуловери. Бързаше да тръгне, затова не го попитах с кой приятел. Вероятно някой от болницата. Татко няма много познати. Той е срамежлив. Но с когото и да е, това ми харесва.
Още щом излиза, се обръщам към Кити, която лежи на дивана, гледа телевизия и ближе кисели желирани бонбони. Джейми спи до нея.
— Кити, мислиш ли, че татко е на…
— На среща? Аха.
— Имаш ли нещо против?
— Не. Макар че предпочитам да е с някоя, която познавам и вече харесвам.
— А ако се ожени отново? Би ли имала нещо против?
— Не. Така че може да разкараш тази притеснена сестринска физиономия, става ли?
Опитвам се да добия напълно спокойно изражение и казвам бавно:
— Значи нямаш против татко да се ожени отново?
— Това е само среща, Лара Джийн. Хората не се женят след първата среща.
— Но го правят след много срещи.
На лицето й проблясва тревога и тя казва:
— Е, ще почакаме и ще видим. Няма смисъл да пришпорваме нещата.
Не бих казала, че ги пришпорвам, просто съм любопитна. Когато казах на баба, че нямам нищо против татко да ходи на срещи, наистина го мислех, но искам да знам дали жената е достатъчно добра за него. Която и да е. Променям темата.