— Какво искаш за рождения си ден?
— Правя списък — отвръща тя. — Нов нашийник за Джейми. Кожен, с шилчета. Бягаща пътечка.
— Бягаща пътечка!
— Да, искам да науча Джейми да ходи на нея.
— Съмнявам се, че татко ще купи бягаща пътечка, Кити. Те са много скъпи, освен това къде ще я сложим?
— Добре де. Махаме пътечката, но искам очила за нощно виждане.
— Трябва да пишеш на Марго за това.
— Какви специални неща има само в Шотландия?
— Ами истински шотландски маслени бисквити. Карирани полички. Какво друго… топки за голф. Сувенири с чудовището от Лох Нес.
— Какви сувенири?
— Ами плюшено чудовище от Лох Нес. Тениска с чудовището от Лох Нес. Може би и светещ в тъмното плакат.
— Спри дотук. Това е добра идея. Ще го добавя към списъка.
След като Кити си ляга, аз почиствам кухнята — изстъргвам дори фурната и подреждам хладилника, — за да изчакам татко за разпит, когато се прибере. Тъкмо пълня кутията с брашно, когато той влиза.
— Как мина срещата? — питам нехайно.
Той се мръщи объркано.
— Среща ли? Ходих на симфоничен концерт с колежката Марджъри. Съпругът й е болен от грип и тя не искаше да се похаби билетът.
Аз въздишам.
— О…
Той си тананика, докато си налива чаша вода.
— Трябва да ходя по-често на симфонични концерти. Ти би ли искала, Лара Джийн?
— Ами… може би.
Слагам си в чинийка купчина курабийки, изтичвам в стаята си и сядам на бюрото. Докато дъвча, включвам компютъра и пиша „срещи за татковци“ и ти да видиш — откривам сайт за запознанства за самотни родители.
Започвам да въвеждам профил. Първо ще му трябва профилна снимка. Преглеждам снимките му на компютъра си. Почти на никоя не е сам. Най-сетне се спирам на две, които отбелязвам: една от миналото лято на плажа — той е в цял ръст, защото това е изискване на сайта — и една от тази Коледа, на която е със скандинавския пуловер. Реже печено пиле и изглежда като същински татко от реклама за кафе, но по-истински. Приглушената светлина в дневната почти напълно скрива бръчките му, виждат се само няколко около очите. Което ми напомня: трябва да го накарам да си слага слънцезащитен крем всеки ден. Един комплект мъжка козметика ще е подходящ подарък за Деня на бащата. Записвам си го в Напомняния.
Татко е едва в началото на четиридесетте. Още е достатъчно млад, за да срещне някоя жена и да се влюби, може би дори два-три пъти.
18
Когато Кити се роди, аз казах, че прилича на котенце, а не на Катрин, и така това име й остана. След като я видяхме в родилното, а мама — в болницата, с Марго направихме банер с надпис „ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН, КОТЕНЦЕ“, за да върви времето по-бързо. Извадихме всички боички и материали за апликации и баба се ядоса, защото накапахме целия под и оставихме отпечатъци навсякъде. Сложихме снимка на мама под надписа — на нея държеше новородената Кити, а очите й бяха изморени, но светеха. От щастие.
Вече е традиция да слагаме банера на вратата на Кити, за да е първото нещо, което види, когато се събуди. Аз ставам много рано и го закачвам внимателно, за да не се нагънат или разкъсат ръбовете. За закуска правя омлет със сирене. С бутилка кетчуп рисувам котешка муцунка в сърчице. Имам си „празнично чекмедже“ със свещички за рожден ден, хартиени шапки, покривки и картички за рожден ден. Вадя хартиените шапки и слагам една на главата си, смешно накривена. Слагам по една и до чиниите на татко и на Кити, и една на главата на Джейми Фокс-Пикъл. Той не я харесва, но успявам да го снимам, преди да я събори.
Татко приготвя любимия обяд на Кити за училище. Сандвич с бри и чипс, плюс червен къпкейк с крема сирене.
Кити е възхитена от украсата и от котешкото лице на омлета й. Пляска с ръце и се смее като хиена, когато ластикът на шапката на татко се къса и шапката излита от главата му. Наистина, няма по-щастлива рожденичка от нашата Кити.
— Може ли да облека твоя пуловер с маргаритките? — пита ме тя с пълна с омлет уста.
Поглеждам към часовника.
— Ще го донеса, но трябва да ядеш бързо. — Питър ще дойде всеки момент.
Когато става време да тръгваме, ние се обуваме, целуваме татко и се изсипваме през вратата. На улицата Питър стои пред колата си с букет розови карамфили в целофан.
— Честит рожден ден, хлапе — казва той.
Очите й направо изскачат.
— За мен ли са?
Той се смее.
— Че за кого да са? Бързо, качвай се в колата.
Кити се обръща към мен със светнали очи, ухилена е до уши.
Аз също се усмихвам.