— Ти идваш ли, Лара Джийн?
— Не, в колата има място само за двама.
— Днес ти си моето момиче — казва Питър, а Кити хуква към него и грабва цветята от ръката му. Той галантно й отваря вратата, затваря, обръща се и ми смига. — Не ревнувай, Кови.
Никога не съм го харесвала повече, отколкото в този момент.
* * *
Рожденият ден на Кити с приятелите й ще е след няколко седмици. Тя настоя да е с преспиване, а татко е на повикване в уикендите през февруари. Тази вечер празнуваме семейно.
Едно от любимите ястия на татко е печено пиле. Той го нарича „домашният специалитет“. Приготвя се с масло, с гарнитура от лукчета и ябълки, и поръсено с подправки за пиле. Обикновено се сервира и с картофи. Тази вечер съм намачкала сладки картофи, поръсени с кафява захар и канела, после ги поставям под реотана, за да се карамелизира захарта.
Кити отговаря за сервирането на масата и поставянето на подправките: лют тексаски сос за татко, горчица за нея, ягодово сладко за мен. Чътни за Марго, ако беше тук.
— Мама с какъв сос обичаше пилето? — пита ме внезапно Кити.
— Ами… не си спомням — отговарям аз. И двете поглеждаме татко, който проверява пилето.
— Тя обичаше ли горчица като мен? — пита Кити.
Докато затваря вратата на фурната, татко казва:
— Ами… знам, че харесваше балсамов оцет. Много. Много, много.
— Само с пиле? — пита Кити.
— С всичко. С авокадо, с препечена филийка с масло, домати, пържола.
Запомням това в папката „Разни“. При фактите за мама.
— Е, готови ли сте да ядем? — пита татко. — Искам да извадя това пиле, докато е още сочно.
— След минутка — отвръща Кити и буквално след минута на вратата се звъни. Кити хуква натам и се връща с госпожица Ротсчайлд, съседката. Тя е с тесни джинси, черен поло пуловер, ботуши с висок ток и огърлица в златно и черно. Вдигнала е част от махагоновата си коса. Носи опакован подарък. Джейми Фокс-Пикъл не успява да се добере достатъчно бързо до нея с късите си крачета, пързаля се по пода и върти опашка.
Тя се смее.
— Здравей, Джейми. — Оставя подаръка на плота и кляка да го погали. — Здравейте, всички!
— Здравейте, госпожице Ротсчайлд — казвам аз.
— Трина! — възкликва татко, изненадан.
Тя се засмива смутено.
— О, не знаеше ли, че ще дойда? Кити ме покани, когато изведе Джейми днес… — Изчервява се. — Кити!
— Аз му казах… просто татко е разсеян — отвръща Кити.
— Хм — казва госпожица Ротсчайлд и я поглежда красноречиво, но Кити се преструва, че не я вижда. — Е, все пак благодаря! — Джейми скача по нея, още един от лошите му навици. Госпожица Ротсчайлд свива коляно и той веднага се успокоява. — Седни, Джейми.
И тогава той сяда! С татко се споглеждаме впечатлени. Явно Джейми има нужда от уроци при нея.
— Трина, какво да ти предложа за пиене? — пита я татко.
— Ще пия каквото е отворено.
— Още не съм отворил нищо, но с удоволствие ще отворя каквото желаеш…
— Госпожица Ротсчайлд харесва пино гриджо — казва Кити. — С кубче лед.
Тя се обръща още по-изчервена.
— Господи, Кити, не съм пияница! — Обръща се към нас и казва: — Пия по една малка чашка след работа, и то не всяка вечер.
Татко се смее.
— Ще сложа бяло вино във фризера. Скоро ще се охлади.
Кити изглежда ужасно доволна, когато татко и госпожица Ротсчайлд отиват в дневната. Аз я хващам за яката и шепна:
— Какво си намислила?
— Нищо — отвръща тя и опитва да се освободи.
— Това някаква постановка ли е? — съскам аз.
— И какво, ако е? Те много си подхождат.
Ха!
— Защо мислиш така?
Кити изрежда на пръсти.
— Тя обича животни, готина е, изкарва свои пари и аз я харесвам.
Хм. Това наистина звучи добре. Пък и живее отсреща, което е удобно.
— Смяташ ли, че обича документални филми?
— На кого му пука за старите документални филми? Той може да ги гледа с теб или с Марго. Важна е химията. — Кити опитва да се откопчи от хватката ми. — Пусни ме, че да видя има ли химия!
Пускам яката й.
— Не, не отивай още. — Кити се цупи и се втурва натам, а аз казвам многозначително: — Остави ги да покъкрят малко.
Тя спира рязко и кима одобрително.
— Нека да покъкрят — повтаря, наслаждавайки се на думата.
* * *
Кити унищожава парче бяло месо. Само такова яде — обича го нарязано на тънко и татко се опитва, но винаги се получава разнищено и не особено красиво. Може да му подаря електрически нож за рождения ден. Аз лично обичам бутче. Наистина не разбирам защо някой би предпочел нещо друго.
Когато госпожица Ротсчайлд си слага малко лют сос на пилето, очите на Кити светват като светулки. Забелязвам, че госпожица Ротсчайлд се смее искрено на неумелите шеги на татко. Освен това ми харесва как полудя по моите курабийки. Слагам няколко замразени във фурната, докато татко прави кафе.