— Харесва ми, че са хрупкави, но и меки. Каза, че си ги направила от основните продукти?
— Винаги.
— Е, дай ми рецептата, момиче. — Тя се смее. — Чакай, недей. Знам си силите, печенето не е сред тях.
— Ще ви даваме всеки път. У нас винаги има много кейкове и сладки — казва Кити, което е много щедро от нейна страна, защото тя никога не помага. Появява се чак за забавната част — украсяването и яденето.
Поглеждам към татко, който кротко налива кафе. И въздишам. Той си няма и представа.
Всички заедно мием чиниите и опаковаме остатъците, и го усещам съвсем естествено. Без никой да й казва, госпожица Ротсчайлд знае, че трябва да измие на ръка винените чаши, а не да ги слага в съдомиялната, и още от първия опит намира чекмеджето с алуминиевото и найлоновото фолио. Което вероятно говори повече за организационните умения на Марго, отколкото за нейната интуиция, но все пак. Мисля, че би могла да се впише при нас доста естествено. А и, както споменах, живее отсреща — което е удобно. Хората казват, че отсъствието поражда чувства, но мисля, че грешат: близостта поражда чувства.
Още щом госпожица Ротсчайлд си тръгва и татко отива в кабинета си, Кити връхлита в стаята ми, където аз приготвям дрехите си за училище. Тъмносин пуловер с лисица, който пазя за дъждовни дни, зелено-жълта пола и чорапи до коляно.
— Е? — пита тя. Държи Джейми Фокс-Пикъл.
— Хареса ми как опакова всичко. Това показва инициативност — отвръщам аз, докато слагам фиба от коруба на костенурка в косата си и се поглеждам в огледалото. — Освен това много хареса моите курабийки. Но не знам дали видях някакви искри от страна на татко. Мислиш ли, че е заинтригуван?
— Мисля, че може да бъде, ако тя му даде шанс. Тя излизаше с един от нейния офис, но не се получи, защото й напомняше за бившия й съпруг.
Вдигам вежди:
— Изглежда, доста си споделяте.
— Тя не се отнася с мен като с малко дете — отвръща гордо Кити.
Щом Кити е така луда по нея, това означава много.
— Е, тя може да не е типът на татко, но ако продължаваме да ги събираме, кой знае?
— Как така не е негов тип?
— Ами стилът й доста се различава от този на мама. Тя не пуши, нали? Татко мрази пушенето.
— Опитва се да ги откаже. Сега е на електронна цигара.
— Ще продължим да я каним и ще видим какво ще стане — казвам аз и вземам четката си за коса. — Хей, смяташ ли, че ако гледаш някое видео, ще можеш да ме направиш на плитчици отстрани.
— Може да се пробвам — казва Кити. — Първо навий крайчетата и ми се обади, след като си изгледам предаването.
— Ясно.
19
При следващия видеочат с Марго аз й споделям новините. Тя седи зад бюрото си, облечена е с шотландски пуловер в светлосиньо и ловджийско зелено, косата й е мокра. Пие чай от чаша със знака на „Сейнт Андрюс“.
— Много сладък пуловер — казвам аз. Лаптопът е в скута ми и се облягам на възглавниците. — Познай Кити с кого се опитва да сватоса татко.
— С кого!
— Госпожица Ротсчайлд.
Марго буквално се задавя с чая.
— Съседката отсреща? Сигурно се шегуваш. Това е най-откаченото нещо, което съм чувала.
— Наистина ли мислиш така?
— Да! А ти?
— Ами не знам. Кити прекарва доста време с нея, защото тя я учи как да тренира Джейми. Явно е доста мила.
— Сигурна съм, че е мила, но слага много грим, винаги разлива горещо кафе по деколтето си и пищи като банши. Помниш ли какви скандали устройваше с бившия си мъж в техния двор? — Марго потреперва. — За какво изобщо ще си говорят с татко? Тя е като „Истинска домакиня“ от Шарлътсвил. Само дето е разведена.
— Тя наистина спомена, че това е любимото й предаване — признавам аз и се чувствам като клюкарка. — Но каза, че знае, че не струва.
— От кой град?
— Май че от всичките.
— Лара Джийн, обещай ми да не допуснеш тя да хване татко. Той не разбира нищо от срещи през двайсет и първи век и тя ще го изяде с парцалите. Той трябва да е с някоя зряла, мъдра жена.
Изсумтявам.
— Например? С бабичка? В такъв случай мога да му уредя някоя от „Белвю“.
— Не, но жена, която поне да е на неговата възраст! Трябва да е изискана, да обича природата, туризма и такива неща.
— Татко кога последно ходи на поход?
— От години не е ходил, но не е това въпросът. Трябва му жена, която да окуражава тези му интереси. Да го поддържа активен, физически и умствено.