Никога не е имало опасност нещата да стигнат твърде далеч, докато с Питър се преструвахме на гаджета. Но сега виждам колко бързо може да се промени всичко, без дори да го осъзнавам. Може да се стигне от целувка до ръцете му под блузата ми само за две секунди и всичко е толкова трескаво, толкова неистово. Сякаш сме във високоскоростен влак, който бърза за някъде, и ми харесва, наистина, но ми се иска и влакът малко да забави скорост, за да мога да гледам през прозореца и да се наслаждавам на пейзажа, на сградите, на планините. Не ми се иска да пропусна малките стъпки; искам да трае дълго. А в следващата секунда искам да става по-бързо, повече, веднага. Да съм готова като всички други. Как така другите са толкова готови?
Все още ми се струва много странно да има момче в личното ми пространство. Още се напрягам, когато ме хване през кръста или посегне към ръката ми. Не мисля, че знам какво е да имаш гадже в наше време. Объркана съм. Не искам това, което имаха Марго и Джош, или Питър и Дженевив. Искам нещо различно.
Предполагам, че може да ме наречете късно разцъфваща, но това би означавало, че има някакъв предопределен график за разцъфването ни, че има правилен и грешен начин да си на шестнайсет или да си влюбен.
Моето тяло е храм, който не всяко момче може да почете.
Няма да направя повече от това, което искам да направя.
22
С Питър сме в „Старбъкс“, седим един до друг и учим за изпита по химия. Той небрежно слага ръка на облегалката на стола ми, започва да увива кичур от косата ми на молива си и го оставя да се развие като панделка. Не му обръщам внимание. Той придърпва стола ми към себе си и залепя топла целувка на шията ми, което ме разсмива. Отдръпвам се от него.
— Не мога да се съсредоточа, когато правиш така.
— Нали каза, че ти харесва да си играя с косата ти?
— Да, но се опитвам да уча. — Оглеждам се и шепна: — Освен това сме на публично място.
— Тук почти няма хора!
— Тук са баристът и момчето до вратата. — Опитвам се да посоча дискретно с молива си. В училище всичко вече утихна; последното, което ни трябва сега, е да плъзне ново видео.
— Лара Джийн, никой няма да ни снима, ако за това се притесняваш. Не правим нищо.
— В самото начало ти казах, че не си падам по публичните прояви на привързаност — напомням му аз.
Той се усмихва.
— Така ли? Да не забравяме кой кого целуна в коридора. Ти буквално ми се нахвърли, Кови.
Изчервявам се.
— За това си имаше причина и ти го знаеш.
— И сега си има причина — цупи се той. — Отегчен съм и искам да те целувам. Престъпление ли е?
— Такова си бебе — казвам и го щипя здраво за носа. — Ако замълчиш и учим още четиридесет и пет минути, ще ти позволя да ме целунеш насаме в колата ти.
Лицето му светва.
— Става.
Телефонът му вибрира и той посяга да го погледне. Мръщи се и пише нещо, пръстите му се движат светкавично.
— Всичко наред ли е? — питам аз.
Той кима, но изглежда разсеян и продължава да пише съобщения, въпреки че щяхме да учим. Вече и аз съм разсеяна, чудя се какво може да е. Или кой.
23
Бутам количката из магазина и търся кондензирано мляко за пая с лайм, когато забелязвам Джош на централната пътечка. Тръгвам право към него и го блъскам с количката.
— Здрасти, съседе.
— Здрасти. Знаеш ли какво? — Усмихва се доволно и гордо — Влизам в Университета на Вирджиния по-рано.
Аз надавам пронизителен писък и зарязвам количката.
— Джош! Това е невероятно! — Прегръщам го и започвам да подскачам. Разтърсвам го за раменете. — Радвай се, идиот такъв!
Той се смее и също подскача няколко пъти, преди да ме пусне.
— Радвам се. Нашите направо са на седмото небе, защото няма да се налага да ме издържат в друг щат. Не са се карали от седмици. — После пита срамежливо: — Би ли казала на Марго? Не искам да й се обаждам лично, но тя заслужава да знае. Помагаше ми да уча. Отчасти заслугата е нейна.
— Ще й кажа. Знам, че много ще се зарадва за теб, Джош. Татко и Кити също. — Вдигам ръка, за да плесне дланта ми, и той го прави.
Не мога да повярвам — Джош отива в колеж и скоро вече няма да ми бъде съсед. Няма да е като преди. Ще завърши и ще напусне града, може би родителите му все пак ще се разведат и ще продадат къщата, и той няма вече да ми е съсед. Нещата между нас се объркаха преди месеци, дори преди да скъса с Марго, и не сме били заедно от цяла вечност… но ми харесваше да знам, че е тук, в съседната къща, когато ми потрябва.
— Когато мине още малко време… — започвам аз. — Когато с Марго вече всичко е наред, ще идваш ли да вечеряме като преди? Липсваш на всички ни. Знам, че Кити умира да ти покаже новите номера на Джейми. Отсега ти казвам, че не са нищо особено, така че не се въодушевявай. И все пак.