Кити слиза по стълбите около седем и двете подреждаме красива валентинска маса за татко, с картички от мен, нея и Марго, подредени около чинията му. Оставям му две тригуни. Ще пропусна възхитената му реакция обаче, защото искам да стигна в училище преди Питър. Той винаги идва в последния момент, затова предполагам, че е достатъчно да подраня само с пет минути.
Когато стигам в училище, пъхам валентинката в шкафчето му и тръгвам към кафенето да го изчакам.
Той обаче вече е там и стои до автоматите за закуски с… Дженевив. Сложил е ръце на раменете й и й говори нещо настоятелно. Тя кима, свела очи. Какво може да я е натъжило толкова? Или просто се преструва, за да го задържи?
Днес е Свети Валентин, а аз се чувствам, сякаш прекъсвам нещо между гаджето ми и бившата му приятелка. Той наистина ли й е просто приятел, или има нещо повече? Струва ми се, че при нея винаги има нещо повече, без значение дали той го знае. Дали са си разменили подаръци за Свети Валентин заради доброто старо време? Параноична ли съм, или това наистина излиза извън приятелските отношения?
Тогава тя ме забелязва, казва нещо на Питър, минава покрай мен и излиза от кафенето. Той се приближава.
— Честит Свети Валентин, Кови. — Слага ръце на кръста ми и ме вдига за прегръдка, сякаш съм безтегловна. Пуска ме и пита: — Може ли да се целунем на обществено място заради празника?
— Къде ми е валентинката? — питам аз и протягам ръка.
— По дяволите, в раницата ми е — смее се Питър. — Господи! Толкова си алчна.
Каквото и да е, виждам, че няма търпение да ми го подари, и аз също ставам нетърпелива. Той ме хваща за ръка и ме води към масата, където е раницата му.
— Първо седни — нарежда и аз се подчинявам. Той се настанява до мен. — Затвори очи и протегни ръка.
Правя го и чувам как дърпа ципа на раницата, а после слага нещо в ръката ми. Лист хартия. Отварям очи.
— Това е стихотворение — казва Питър. — За теб.
Щом луна заблести, се унасям в мечти
по прекрасната Лара Джийн,
а изгреят ли звезди, аз виждам нейните очи —
на прекрасната Лара Джийн.[2]
Вдигам ръка към устата си. Прекрасната Лара Джийн! Не мога да повярвам.
— Това е най-хубавото нещо, което някой е правил за мен. Толкова съм щастлива, че мога да те задуша с прегръдки. — Представям си го как седи до бюрото си у дома и пише с химикалка върху листчето — и така ми става още по-скъп. Направо се разтрепервам. От скалпа ми към пръстите на краката протича електричество.
— Наистина ли? Харесва ли ти?
— Прекрасно е! — Прегръщам го и го стискам с всички сили. Ще сложа тази валентинка в кутията за шапки и когато остарея като Сторми, ще я вадя, ще я гледам и ще си спомням точно този момент. Да върви по дяволите Дженевив, да върви по дяволите всичко. Питър Кавински ми написа стихотворение.
— Това не е единственият ми подарък за теб. Дори не е най-хубавият. — Той се отдръпва и вади малка кадифена кутийка за бижута от раницата си. Аз ахвам, а той казва, доволен: — Хайде, отваряй де.
— Това значка ли е?
— По-хубаво е.
Пак вдигам ръце към устата си. Това е моята огърлица с медальон сърчице от магазина на майка му, съвсем същата огърлица, която гледам от месеци. На Коледа, когато татко каза, че е продадена, си помислих, че завинаги е изчезнала от живота ми.
— Не мога да повярвам — шепна аз и докосвам диамантчето в средата.
— Дай да ти я сложа.
Вдигам косата си, Питър минава зад мен и закопчава огърлицата.
— Редно ли е да я приема? — чудя се на глас. — Тя е много скъпа, Питър! Много, много скъпа.
— Знам колко струва — смее се той. — Не се тревожи, с мама сключихме сделка. Аз трябва да обикалям няколко уикенда с буса да събирам мебели за магазина, но не е кой знае какво. Струва си, щом ти харесва.
Докосвам я.
— О, много! Много, много ми харесва. — Оглеждам крадешком кафенето. Спохожда ме жалка, недостойна мисъл, но много ми се иска Дженевив да види това.
— Чакай, къде ми е валентинката? — пита Питър.
— В шкафчето ти. — Вече ми се иска да не бях послушала Кити и да бях направила нещо по-грандиозно за първия си Свети Валентин с гадже. С Питър. О, както и да е. Поне тригуните с череши са още топли в раницата ми. Ще му ги дам всичките. Съжалявам, Крис, Лукас и Гейб.
* * *
Не мога да спра да се оглеждам с огърлицата. В училище я нося над пуловера, за да я виждат всички и да й се възхищават. Вечерта я показвам на татко, на Кити и на Марго по видеочата. Показах я на шега и на Джейми Фокс-Пикъл. Всички бяха впечатлени. Не я свалям изобщо. Нося я дори в банята. Спя с нея.