Като в „Малка къща в гората“, когато Лора получи парцалена кукла за Коледа. Тя имаше очи от черни копчета и нарисувани с боровинков сок устни и бузки. Червени чорапи и розово-бяла басмена рокля. Лора не откъсваше очи от нея. Стискаше куклата здраво и забрави за всичко друго. Наложи се майка й да я накара да позволи и на другите момичета да я подържат.
Така се чувствам и аз. Когато Кити пита дали може да пробва огърлицата, аз се колебая за секунда и после ми става гузно, че съм толкова стисната.
— Само внимавай — казвам, докато я разкопчавам.
Кити се преструва, че медальонът се изплъзва от верижката, и аз надавам вик.
— Шегувам се — смее се тя. Отива до огледалото ми и се оглежда, наклонила глава, с извита шия. — Не е зле. Сега не си ли доволна, че предизвиках тази история с Питър?
Замерям я с възглавница.
— Може ли да я вземам за специални поводи?
— Не! — Но пак се сещам за Лора и куклата. — Може. Но при много специален случай.
— Благодаря — отвръща Кити. После накланя глава и ме поглежда сериозно. — Лара Джийн, може ли да те питам нещо?
— Можеш да ме питаш всичко.
— За момчета е.
Опитвам се да не изглеждам твърде любопитна, докато кимам. Момчета! Значи вече стигнахме до тях. Е, добре.
— Слушам те.
— А обещаваш ли да отговориш честно? Честна сестринска?
— Разбира се. Ела седни до мен, Кити. — Тя сяда на пода до мен и аз я прегръщам с великодушна, сърдечна и майчинска прегръдка. Кити наистина пораства.
Тя ме поглежда невинно като кошута.
— Вие с Питър правите ли го?
— Какво? — Отблъсвам я и възкликвам: — Кити!
— Нали обеща да отговориш! — тържествува тя.
— Е, отговорът е „не“, любопитен дребосък такъв. Господи! Разкарай се от стаята ми. — Тя се измъква и се хили като хиена. Чувам я чак докато стига до края на коридора.
26
Точно когато реших, че видеото във ваната е забравено, изскача поредната версия и ми напомня, че този кошмар никога няма да има край. В интернет всичко е вечно, нали така казват? Този път съм в библиотеката и с периферното си зрение виждам как две момичета от долните класове си разменят слушалките, гледат видеото и се кикотят. Аз пак съм на екрана — с нощницата, която се е разперила в скута на Питър като одеяло. За няколко секунди просто седя на мястото си и не знам какво да сторя. Да реагирам или не. Спомням си думите на Марго да бъда над тези неща и да се държа сякаш не ми пука. А после си мисля: Майната му!
Ставам, тръгвам към тях, изтръгвам слушалките от лаптопа и от говорителите гръмва „Част от твоя свят“.
— Хей! — вика момичето и се обръща на мястото си.
Тогава ме вижда и с приятелката й си разменят паникьосани погледи. Момичето затваря рязко лаптопа.
— Давай, пусни го — казвам аз и скръствам ръце.
— Не, благодаря.
Посягам през нея, отварям лаптопа и пускам видеото. Който и да го е направил, е вкарал сцени от „Малката русалка“. „Кога ще дойде моят ред? Аз много, много бих искала да разгледам брега горе…“ Затварям рязко компютъра.
— Както знаете, гледането на това видео е равносилно на гледане на детска порнография, затова може да бъдете съдени. Вашият IP адрес е вече в системата. Помислете за това, преди да го разпространите.
Червенокосото момиче зяпва насреща ми.
— Как така ще е детска порнография?
— Аз съм непълнолетна, Питър също.
Другото момиче се хили и казва:
— Вие нали твърдите, че не сте правили секс.
Това ме затруднява, но отговарям:
— Ще оставим на съда да реши казуса, но първо ще уведомя директор Локлан.
— Да не би само ние да го гледаме! — възразява червенокосата.
— Помислете си как ще се почувствате, ако вие бяхте на това видео.
— Щях да се чувствам страхотно — мърмори момичето. — Ти си късметлийка. Кавински е супер.
Късметлийка съм. Вярно.
* * *
Не очаквам Питър да се разстрои толкова, когато му показвам видеото с „Малката русалка“. Защото нищо не може да го уязви, просто се плъзга по него и изчезва. Мисля, че по тази причина всички го харесват толкова. Сигурен е в себе си, самоуверен. Това успокоява хората.
Но видеото го вбесява. Гледаме го в колата му, на неговия телефон, и той е толкова бесен, че се страхувам да не хвърли телефона през прозореца.
— Какви шибаняци! Как смеят! — Удря по волана и клаксонът измучава, а аз подскачам. Никога не съм го виждала толкова разстроен. Не знам какво да кажа, как да го успокоя. Израснах в къща, пълна с жени, и с внимателен баща. Не съм наясно с гнева на момчетата тийнейджъри.