— Мамка му! — крещи той. — Ужасно е, че не мога да те защитя от това.
— Няма нужда да ме защитаваш — казвам аз и докато го изричам, осъзнавам, че е истина. И сама се справям чудесно.
Той се взира право пред себе си.
— Но аз искам. Мислех си, че съм решил проблема, но се започва отново. Това е като проклет херпес.
Искам да го успокоя, да го накарам да се засмее и да забрави.
— Питър, ти имаш ли херпес? — питам закачливо.
— Лара Джийн, не е смешно.
— Извинявай. — Слагам ръка върху неговата. — Да се махаме оттук.
Той пали колата и пита:
— Къде искаш да отидем?
— Където и да е. Някъде. Просто карай. — Не искам да налетим на някого, не искам многозначителни погледи и шушукане. Искам да се скрия. В аудито на Питър, нашия малък рай. За да скрия жалките си мисли, му се усмихвам до уши, толкова широко, че да отвърне на усмивката ми — и се получава, почти.
Шофирането го успокоява и когато стигаме до нашата къща, той като че ли си е възвърнал доброто настроение. Питам го дали иска да влезе и да хапне пица, тази вечер ще ядем пица. Казвам му, че може да си поръча каквато поиска. Но той клати глава, трябвало да се прибира. За първи път не ме целува за довиждане и това ме кара да се чувствам виновна. Знам, че донякъде наистина съм виновна. Той иска да оправи нещата заради мен, а разбира, че не може, и това го тормози.
* * *
Когато влизам вкъщи, татко ме чака до кухненската маса. Просто седи и чака със сключени вежди.
— Защо не отговаряш на телефона си?
— Извинявай… батерията ми падна. Всичко наред ли е? — Ако се съди по сериозното му изражение, определено не е наред.
— Трябва да поговорим, Лара Джийн. Ела да седнеш.
Ужас ме залива като приливна вълна.
— Защо, татко? Какво е станало? Къде е Кити?
— Тя си е в стаята. — Оставям раницата и тръгвам към кухненската маса. Вървя възможно най-бавно. Сядам до татко и той въздиша тежко, скръстил ръце.
Аз започвам да бърборя:
— Да не е заради профила в сайта за запознанства, който ти направих? Защото още не съм го активирала… — А той ме прекъсва:
— Защо не ми каза какво става в училище?
Сърцето ми спира.
— Какво имаш предвид? — Все още се надявам, моля се да става дума за нещо друго. Да ми каже, че съм се провалила на тест по химия, каквото и да е — но не и за видеото.
— Видеото с теб и Питър.
— Как разбра? — шепна аз.
— Твоята съветничка ми се обади. Беше притеснена за теб. Защо не ми каза какво става, Лара Джийн?
Изглежда толкова строг и най-лошото — ужасно разочарован. Усещам как зад очите ми се натрупва напрежение.
— Защото… се срамувах. Не исках да си мислиш лоши неща за мен. Татко, заклевам се, само се целувахме. Нищо повече.
— Не съм виждал видеото и няма да го гледам. Това е лично, между теб и Питър. Но ми се иска да беше проявила повече разум, Лара Джийн. Действията ни имат трайни последствия.
— Знам. — Сълзи се стичат по бузите ми.
Татко вдига ръката от скута ми и я стиска.
— Боли ме, че не дойде при мен, когато положението в училище е станало толкова зле. Знаех, че преживяваш нещо, но не исках да те притискам. Винаги се опитвам да предположа какво би направила майка ви, ако беше тук. Знам, че не е лесно да говориш само с баща си… — Гласът му пресеква и аз започвам да плача още по-силно. — Но се опитвам. Наистина се опитвам.
Скачам от мястото си, прегръщам го и плача:
— Знам, че се опитваш.
Той отвръща на прегръдката ми.
— Трябва да знаеш, че можеш да се обърнеш към мен, Лара Джийн. Каквото и да става. Говорих с директор Локлан и утре той ще направи изявление, ще каже, че всички, които гледат или разпространяват видеото, ще бъдат отстранени от училище.
Залива ме облекчение. Трябваше още в началото да кажа на татко. Изправям се, а той посяга и бърше бузите ми.
— Е, какъв е този сайт за запознанства?
— О… — Сядам пак. — Ами… Направих ти профил в Самотни-родители-търсят-връзка. — Той се мръщи и аз бързо добавям: — Баба смята, че не е хубаво мъж да остава сам, и аз съм съгласна с нея. Мислех си, че може да си уредиш срещи по интернет.
— Лара Джийн, мога сам да се справя с личния си живот. Няма нужда дъщеря ми да ми урежда срещи.
— Но… ти никога не ходиш на срещи.
— Това си е мой проблем, не твой. Искам да изтриеш профила още тази вечер.
— Аз не съм го активирала. Просто го приготвих, за всеки случай. Татко, трябва да се отвориш за света.