— Вероятно не е искал да те разстройва — казва Алиша.
Сторми клати глава така силно, че обиците й свистят.
— Момчето чисто и просто не струва. Трябва да се отнася с теб като с кралица.
— Ти просто искаш Лара Джийн да излиза с твоя правнук — обвинява я Алиша.
— И какво, ако искам! — отвръща тя със светнали очи. — Лара Джийн, имаш ли някакви планове за тази вечер?
И всички започваме да се смеем.
— Сега не мога да мисля за друг освен за Питър — отговарям аз. — Вие помните ли още първата си любов?
Сторми е имала толкова много — нима ще помни? Но тя кима.
— Гарет О'Лиъри. Бях на петнайсет, а той на осемнайсет, и само бяхме танцували, но като ме погледнеше… — Тя потреперва.
Обръщам се наляво към Алиша.
— А твоята първа любов е съпругът ти Филип, нали?
За моя изненада тя клати глава.
— Първата ми любов беше Албърт. Той беше по-големият брат на най-добрата ми приятелка. Мислех, че ще се омъжа за него. Но не било писано. Срещнах моя Филип. — Усмихва се. — Филип беше любовта на живота ми и все пак никога не забравих Албърт. Колко млада бях тогава! Сторми, можеш ли да повярваш, че сме били толкова млади?
Сторми не я скастря както обикновено. Очите й се навлажняват и казва съвсем тихо, като никога:
— Преди милион живота. И все пак.
— И все пак — повтаря Алиша.
И двете ми се усмихват топло, с такава искрена обич, че сълзите отново избиват в очите ми.
— Какво ще правя сега, когато Питър вече не ми е гадже? — питам се на глас.
— Ще правиш това, което си правила, преди да ти стане гадже — казва Алиша. — Ще си живееш живота и отначало ще ти липсва, но с времето ще става по-леко. Ще ти олекне. — Тя ме докосва със сухата си ръка по бузата. На устните й играе усмивка. — Просто ти трябва време, а ти, малката, разполагаш с цялото време на света.
Това е успокояваща мисъл, но не знам дали вярвам в нея. Не съвсем. Мисля, че при младите времето тече различно. Минутите са по-дълги, по-наситени и по-живи. Знам само, че всяка минута без него е безкрайно дълга, сякаш чакам, просто го чакам да се върне при мен. Аз, Лара Джийн, знам, че той няма да го направи, но сърцето ми явно не го разбира.
* * *
След това, с подновени сили и пресушени сълзи, седя с Джанет в кабинета й и уточнявам подробностите по партито. Когато тя споменава дневната, замръзвам.
— Джанет, дневната не е достатъчно голяма.
— Не знам какво да ти кажа. Залата за събирания е ангажирана за бинго. Те са там всяка петъчна вечер.
— Но това парти е огромно събитие! Не може ли бингото да се проведе в дневната само една вечер?
— Лара Джийн, не мога да преместя бингото. Хората от цялата общност идват тук заради него, включително майката на наемодателя. Въпрос на политики е. Нищо не мога да направя.
— Ами трапезарията? Можем да изнесем масите и да оформим дансинг в центъра, а напитките ще подредим на дълга маса до стената. Така ще стане.
Джанет ме поглежда красноречиво: Стига, момиче.
— И кой ще изнесе всички маси и столове? Ти ли?
— Да. Сигурна съм, че мога да събера и доброволци…
— И някой да си сецне гърба и после да осъди дома? Не, грациас.
— Не е нужно да изнасяме всички маси, само половината. Не можеш ли да накараш персонала да ни помогне? — Джанет вече клати глава, когато получавам прозрение. — Джанет, чух, че от „Фърнклив“ може да дойде автобус с хора. Фърнклиф. Те вече са се обявили за най-добрата пенсионерска общност в Блу Ридж.
— F, боже, „Фърнклиф“ не струва. Хората, които работят там, не струват. Аз имам магистърска степен. „Най-добрата пенсионерска общност в Блу Ридж“? Ха! Как не!
Сега само трябва да довърша започнатото.
— Казвам ти, Джанет, ако тази забава не е на ниво, ще изглеждаме като глупаци. Не можем да го позволим. Искам хората от „Фърнклиф“ да излязат оттук, съжалявайки, че не са в „Белвю“!
— Добре, добре. Ще накарам портиерите да помогнат в подготовката на трапезарията. — Тя клати пръст към мен. — Много си упорита, момиче.
— Няма да съжаляваш. Дори само заради снимките. Ще ги качим в уебсайта. Всички ще ни завидят!
При тези думи тя присвива доволно очи и аз изпускам стаения дъх. Това парти трябва да се получи. Просто трябва. То е единствената светла точка в живота ми сега.
43
В неделя вечер си навивам косата. Навиването на косата е изпълнено с надежда действие. Харесва ми да я навивам вечер и да си мисля за всички неща, които може да се случат на другия ден. Освен това обикновено изглежда много по-добре, след като преспя и вече не е толкова бухнала.