Свеждам очи към ръцете си.
— Това… не беше съвсем съвпадение. Всъщност изобщо не беше съвпадение. Отидох там да търся теб. Исках да видя какъв си станал. Знаех, че ще си на събранието, защото помнех колко ти харесваше в прогимназията.
— Включих се само за да усъвършенствам говоренето пред публика. Заради заекването. — Той млъква. — Чакай. Каза, че си дошла там заради мен? За да видиш какъв съм станал?
— Да… все се чудех.
Той не казва нищо; просто се взира в мен. Оставя внезапно чашата си. После я взема пак и слага под нея подложка.
— Не каза какво стана с теб и Кавински онази нощ, след като те оставих.
— Ами скъсахме.
— Скъсали сте… — повтаря с безизразно лице.
Тогава забелязвам, че Кити се мотае на прага като малка шпионка.
— Какво искаш, Кити?
— Ами… остана ли хумус с червени чушки?
— Не знам, иди да провериш.
Джон отваря широко очи.
— Това малката ти сестра ли е? — И казва на Кити: — Когато те видях за последно, беше още малко момиченце.
— Да, пораснах — отвръща тя не особено любезно.
Поглеждам я остро.
— Бъди мила с госта. — Тя се завърта на пета и хуква по стълбите. — Извини сестра ми. Тя беше много близка с Питър и си е внушила някакви глупости…
— Някакви глупости?
Иде ми да се зашлевя.
— Ами да, смята, че между нас има нещо. Но очевидно няма и ти не ме харесваш по този начин, така че са глупости. — Ама какви ги говоря? Защо Господ ми е дал уста, ако ще говоря само глупости, щом я отворя?
Толкова е тихо, че отварям уста да изрека още глупости, но той казва:
— Е… не са чак такива глупости.
— Да! Не исках да кажа глупости… — Затварям рязко уста и се втренчвам право напред.
— Помниш ли, когато играхме на бутилка в нашето мазе?
Кимам.
— Притеснявах се да те целуна, защото не бях целувал момиче — казва той и взема пак чашата. Вдига я, но вътре е останал само лед. Среща погледа ми и се усмихва. — Момчетата много ми се подиграваха, че съм я прецакал.
— Не я прецака.
— И аз така си мислех, докато братът на Тревър не ни каза, че можел да накара момиче… — Джон се колебае, кима рязко и продължава: — Твърдеше, че можел да докара момиче до оргазъм само като я целува.
Изсмивам се пискливо и притискам ръце към устата си.
— Това е най-голямата лъжа, която съм чувала! Не съм го виждала дори да говори с момиче. Освен това не мисля, че е възможно. А дори да беше възможно, силно се съмнявам, че точно Шон Пайк е способен на това.
Джон също се смее.
— Е, вече и аз знам, че е лъжа, но тогава всички му повярвахме.
— Да, целувката не беше кой знае какво. — Джон потрепва и аз продължавам: — Но не беше чак ужасна. Заклевам се. И знаеш ли, аз също не съм голяма специалистка в целувките. Коя съм аз, че да преценявам?
— Добре, добре, спри да ме успокояваш. — Той оставя чашата. — Вече съм станал доста по-добър. Поне момичетата казват така.
Този разговор поема в странна изповедна посока и аз съм притеснена, но не неприятно. Сякаш споделяме тайни, като заговорници.
— О, значи си се целувал толкова много?
Той пак се смее.
— Ами може да се каже. — Замълчава. — Изненадан съм, че дори помниш онзи ден. Ти беше толкова хлътнала по Кавински, че според мен не забелязваше останалите.
Бутам го по рамото.
— Не бях толкова хлътнала по Кавински!
— Напротив. Не откъсваше очи от бутилката, ето така. — Той взема бутилката и се втренчва в нея. — Чакаше своя миг.
Знам, че съм изчервена до уши.
— О, я млъквай!
Той се смее.
— Гледаше я като ястреб жертвата си.
— Млъквай! — Сега и аз се смея. — Как изобщо го помниш?
— Защото и аз правех същото.
— И ти ли си гледал Питър? — казвам, за да го подразня, защото е смешно. За първи път от дни се забавлявам.
Той поглежда право към мен, сините му очи са уверени и дъхът ми секва в гърдите.
— Не, аз гледах теб.
Чувам жужене в ушите си, това е сърцето ми — бие три пъти по-бързо. При спомените всичко като че ли се случва на фона на музика. Една от любимите ми реплики от „Стъклената менажерия“. Ако затворя очи, почти мога да я чуя, в онзи ден в мазето на Джон Амброуз Макларън. А след години, когато погледна към този момент сега, каква музика ще чуя?
Той още ме гледа и аз усещам пърхане, което започва в гърлото ми и продължава към ключицата и гърдите.
— Харесвам те, Лара Джийн. Харесвах те тогава, а сега те харесвам още повече. Знам, че с Кавински сте скъсали току-що и ти още си тъжна, но просто искам да е пределно ясно.
— Ами… добре — прошепвам. Думите му са съвсем ясни, няма и следа от заекване. Просто пределно ясни.