— Добре тогава. Нека спечелим твоето желание. — Той вади телефона си и отваря картата на Гугъл. — Погледнах адреса на Джен, преди да дойда тук. Мисля, че си права, не бива да бързаме, трябва да преценим ситуацията. Да не предприемаме нищо необмислено.
— Аха. — Аз съм в нещо като сънно състояние; трудно ми е да се съсредоточа. Джон Амброуз Макларън иска да бъде пределно ясно.
Съвземам се, когато Кити се връща в дневната с табла с портокалово безалкохолно, тубичка хумус от червени чушки и пакетче сухари. Стига до дивана и я стоварва точно пред нас. Вдига пакетчето и пита:
— Искате ли?
— Да — отвръща Джон и си взема парченце. — Разбрах, че си много добра в кроежите. Вярно ли е?
— Какво имаш предвид? — пита тя предпазливо.
— Ти си изпратила писмата на Лара Джийн, нали? — Кити кима. — Значи си доста добра в кроежите.
— Да, предполагам.
— Чудесно. Имаме нужда от помощ.
Идеите на Кити са твърде крайни. Например да срежем гумите на колата на Дженевив или да хвърлим смърдяща бомба в къщата й, за да я принудим да излезе навън, но Джон ги записва до една, което не остава незабелязано от нея. По принцип малко неща остават незабелязани от Кити.
46
На следващата сутрин Кити дъвче филийката с фъстъчено масло, а татко казва зад вестника си:
— Ще изпуснеш автобуса, ако не побързаш.
Тя само свива рамене и тръгва бавно към стълбите, за да си вземе чантата. Сигурна съм, че си мисли, че ако изпусне автобуса, ще я закарам — но аз също закъснявам. Успах се и после не можах да намеря любимите си джинси, затова се наложи да се спра на вторите по любимост.
Докато измивам купичката от зърнената закуска, поглеждам през прозореца и виждам, че спира автобусът на Кити.
— Изпусна автобуса! — крещя към стълбите.
Няма отговор.
Пъхам обяда си в чантата и викам пак:
— Ако ще идваш с мен, по-добре побързай! Чао, тате!
Обувам се до входната врата, когато Кити се стрелва покрай мен и излита навън с подскачаща на рамото чанта. Тръгвам след нея и затварям вратата. И там, от другата страна на улицата, облегнат на аудито си, стои Питър. Усмихва се широко на Кити, а аз съм напълно ошашавена. Първата ми мисъл е: „Мен ли е дошъл да види?“. Не, не може да бъде. Втората ми мисъл е: „Това капан ли е?“. Озъртам се бързо, търся някаква следа от Дженевив. Няма я и изпитвам вина, че съм допуснала, че може да е толкова жесток.
Кити маха диво и търчи към него.
— Здрасти!
— Готова ли си да тръгваме, хлапе?
— Да. — Обръща се към мен. — Лара Джийн, може да дойдеш с нас. Ще седна в скута ти.
Питър си поглежда телефона и малката надежда, че е дошъл заради мен, съвсем изчезва.
— Не, няма нужда — отговарям. — Има място само за двама.
Той отваря вратата пред нея, а тя се качва и му казва:
— Карай бързо.
Той почти не ме поглежда, преди да тръгнат. Ясно. Явно така стоят нещата.
* * *
— Каква торта ми правиш?
Кити седи на столчето и ме гледа. Тази вечер пека тортата, за да е готово всичко за утрешното парти. Решила съм, че партито с преспиване на Юли трябва да е най-страхотното, отчасти защото доста закъсня и чакането трябва да си струва, и отчасти защото навършването на десет години е голямо събитие в живота на едно момиче. Кити може и да няма майка, но доколкото зависи от мен — рожденият й ден ще е грандиозен.
— Казах ти, че е изненада. — Изсипвам отмереното брашно в купата. — Е, как мина денят ти?
— Добре. Получих шест минус по математика.
— О, браво! Случи ли се още нещо хубаво?
Тя свива рамене.
— Мисля, че госпожица Бертоли пръдна случайно, докато проверяваше присъстващите. Всички се смяха.
Бакпулвер, сол.
— Супер, супер. А Питър право в училище ли те закара, или спряхте някъде по пътя?
— Закара ме да вземем понички.
Прехапвам устна.
— Това е хубаво. А каза ли нещо?
— За какво?
— Ами не знам. За живота.
Кити върти очи.
— Не каза нищо за теб, ако това се питаш.
Заболя.
— Не се питах това — излъгах аз.
*Обработка: Fairy, 2018 *
С Кити сме планирали всичко до най-малката подробност. Зомби грим. Фотографии с реквизит. Маникюр.
Избрах тортата особено внимателно. Шоколадова с малиново сладко и глазура от бял шоколад. Направих три различни соса. Солена сметана с лук, хумус с червени чушки и студен спаначен сос. Нарязани зеленчуци. Кифлички с наденичка. Солени карамелизирани пуканки за филма. Пунш с лайм, като онзи, в който се налива джинджифилова бира. Дори свалих старата стъклена купа за пунш от тавана, която ще е идеална и за военновременния купон. За закуска сутринта ще правя палачинки с парченца шоколад. Знам, че всички тези детайли са важни за Кити. Тя вече спомена, че на рождения ден на Бриел майка й направила ягодови смутита за закуска, а и как да забравя, че майката на Алиша Бърнард приготвила френски палачинки, като Кити не спира да го споменава?