— Толкова си хитра! — възкликвам с възхита.
— Благодаря, скъпа. — Тя е доста доволна от себе си. — Нали знаеш, че от него би излязъл чудесен първи съпруг. От моя Джони. Е, целуна ли го поне?
Лицето ми пламва.
— Не!
— Можеш да ми кажеш, скъпа.
— Сторми, не сме се целували и дори да бяхме, нямаше да го обсъждам с теб.
Тя вирва надменно нос.
— Не е ли доста егоистично от твоя страна!
— Трябва да тръгвам, Сторми. Татко ме чака отвън. До скоро!
Бързам към изхода, а тя вика след мен:
— Не се тревожи, ще го измъкна от Джони! Ще се видим отново с вас на партито, Лара Джийн!
Когато излизам, слънцето грее ярко и повечето сняг вече се е стопил. Почти имам чувството, че изминалата нощ е била сън.
48
Вечерта преди военновременното парти се обаждам на Крис, но включвам високоговорителя, защото овалвам тестено руло в захар със салвия.
— Крис, може ли да взема твоя плакат на Роузи Стругарката?
— Може, но за какво ти е?
— За партито от четиридесетте, което ще правя в „Белвю“ утре…
— Спри, вече се отегчих. Господи, постоянно говориш за „Белвю“!
— Това ми е работата!
— О, дали и аз не трябва да работя?
Извъртам очи. Всеки разговор стига до Крис и нейните проблеми.
— Като стана дума за забавна работа за теб, какво ще кажеш да си продавачка на пури на партито? Може да облечеш нещо сладко, с малка шапчица.
— Истински пури?
— Не, шоколадови. Пурите са вредни за възрастните хора.
— Ще има ли пиячка?
Тъкмо да кажа, че ще има, но само за възрастните, ала размислям.
— Не. Може да е опасно в комбинация с лекарствата им.
— Кога каза, че е?
— Утре!
— О, съжалявам. Не мога да посветя петъчна нощ на това. Все ще изникне нещо по-добро в петък вечер. Може би във вторник. Можеш ли да го прехвърлиш следващия вторник?
— Не! А ти ще ми донесеш ли плаката утре в училище?
— Да, но ми пиши съобщение да не забравя.
— Добре. — Издухвам косата от лицето си и започвам да режа тестеното руло. Все още не съм нарязала морковите и целината и не съм шприцовала целувките. Правя целувки на червено-бели-сини райета и съм притеснена да не се смесят цветовете. О, какво пък. Ако се смесят, хората просто ще трябва да преживеят лилави целувки. Стават и по-лоши неща. Като споменах за по-лоши неща…
— Чувала ли си нещо за Джен? Аз много внимавам, но тя като че ли не се интересува от играта. — В другия край настъпва тишина.
— Вероятно е твърде заета да прави секс вуду на Питър — казвам аз, като почти се надявам Крис да продължи в същия тон. Тя е винаги готова да се подиграва на Джен.
Но не го прави. Казва само:
— Трябва да затварям. Мама ме тормози да изведа кучето.
— Да не забравиш плаката!
49
След училище с Кити установяваме лагер в кухнята, където е най-светло. Аз свалям тонколоните си и пускам сестрите Андрюс, за да добием подходящо настроение. Кити постила една кърпа и подрежда всичките ми гримове, фиби и лакове за коса.
Вдигам пакетче с изкуствени мигли.
— Откъде ги взе?
— Бриел ги открадна от сестра си и ми даде едно пакетче.
— Кити!
— Тя няма да забележи. Има хиляди!
— Не можеш да вземаш чужди вещи.
— Не съм ги взела — Бриел ги взе. Както и да е, не мога да ги върна сега. Искаш ли да ти ги сложа, или не?
Колебая се.
— А знаеш ли как?
— Да, виждала съм много пъти как сестра й си ги слага. — Кити взема миглите от ръката ми. — Ако не ги искаш, добре. Ще ги запазя за себе си.
— Е… добре тогава. Но никакви кражби повече. — Мръщя се и питам: — А някога вземали ли сте мои неща? — Като се замисля, не съм си виждала шапката с котешките ушички от месеци.
— Тихо, стига приказки — срязва ме тя.
Прическата отнема най-много време. С Кити гледаме безброй клипове, за да схванем как се навива. Пада много ресане, лак за коса и ролки. И фиби. Много фиби.
Взирам се в огледалото.
— Не мислиш ли, че изглежда малко… строга?
— Какво имаш предвид под „строга“?
— Ами сякаш са ми сложили канелена кифла на главата.
Кити завира айпада в лицето ми.
— Да, като на това момиче. Така изглежда. Трябва да е автентично. Ако го променим, няма да е тематично и никой няма се сети как се опитваш да изглеждаш. — Кимам бавно, тя има право. — Освен това тръгвам за госпожица Ротсчайлд, за тренировка на Джейми. Нямам време да започвам отначало.
За червилото постигнахме идеално черешово червено, като смесихме две червени — едно керемидено и едно ярко — с малко розова пудра за фиксиране. Изглеждам, сякаш съм целунала черешов пай.