Читать онлайн "Персевал, или Разказ за Граала" - де Труа Кристьен - RuLit

да стигнат някоя година и както на Еней Лавиния, [9064] на него да хареса тя. — Дано! Дай боже любовта да го обвърже здраво с нея и двамата да заживеят, [9068] като че тя му е сестра174. Така кралицата добра си мислела, без да се сеща, че сам синът й е отсреща. [9072] А те, както сестра и брат обичат се на този свят, обичали се дотогава, дордето двамата узнават, [9076] че са наистина такива. А майка им триж по-щастлива била, когато го разбрала, когато вече ги видяла [9080] в дома си двамата събрани. Тогава тъкмо бил поканил Говен един млад рицар смел, красив и сръчен, и умел, [9084] да влязат в стая неголяма и щом оказали се двама, Говен му рекъл: — Момко млад, ти на достойнства си богат. [9088] Ще те изпратя със задача там, дето много ще те тачат. Но всичко да остане в тайна. — Дискретността ми вред е знайна. [9092] С игла да ми бодат езика, от болка няма да извикам и нищо няма да издам. — Чудесно! Ще отидеш сам [9096] във двора на Артур. От мен, от племенника му Говен, го поздрави. Не е далече Оркания — отдавна вече [9100] той известил е, че там дворът пренася се и много хора ще дойдат. За по път да знаеш, че щом от нещо се нуждаеш, [9104] на мене да разчиташ можеш. Нерадостен и разтревожен ще бъде кралят в този ден, но щом го поздравиш от мен, [9108] ще му разсееш в миг тъгата. Когато стигне новината в двореца му до всеки кът, и там ще се развеселят. [9112] Ще предадеш на моя крал, комуто съм почтен васал, на петия (последен) ден на празника той, придружен [9116] от всички свои верни хора, дошли в Оркания за сбора, да тръгне рано към полето и да отиде там, където [9120] висока кула се издига и до небето чак достига, защото вече съм се врекъл в дуел да вляза със човека, [9124] намразил страшно както мен, така и моя суверен. Противникът Гриномалан е, а той ненавист смъртна храни [9128] към близките ми и към мене. Държа да е предупредена кралицата за туй сражение: приятелските отношения, [9132] в които сме един към друг, ще доведат и нея тук. Да дойдат също всички дами, познаващи предаността ми, [9136] а и девойките, които обичат ме с любов нескрита. Ала изпитвам безпокойство, че нямаш хубав кон, със който [9140] ти да пристигнеш рано в двора. Но другият му отговорил, че има здрав и пъргав кон и че на своя вихрогон, [9144] каквото и по път да става, ще стигне бързо. И тогава младежът, който се наел да стори нужното, повел [9148] към някакъв обор Говен. Оттам извели след момент един кон вече оседлан и неотдавна подкован. [9152] Когато го видял, Говен доволен казал: — Според мен, младежо, случаят е ясен. Жребецът ти е първокласен. [9156] Дано през целия ти път над тебе ангели да бдят. Говен младежа придружил до пристана, където бил [9160] във ладията си лодкарят. Щом той оттатък го закарал, посочил му кой път да хване, за да отиде до Оркания [9164] (щом питаш, както е известно, дори до Рим ще стигнеш лесно). Говен завърнал се обратно и в обкръжение приятно [9168] той отпочинал си чудесно сред развлечения и песни. Кралицата пък отнапред оповестила, че е ред [9172] водата за петстотин вани да стоплят, та момци отбрани в тях след това да се изкъпят, да облекат одежди скъпи [9176] от платове златотъкани, а после прави да застанат за утринната литургия и коленете да не подвият. [9180] Щом свършила, Говен чевръсто на всички сложил меч на кръста, а пък на десния им крак — желязна шпора. После пак [9184] изправил се. Така Говен видял се заобиколен от петстотин левенти стройни, за рицарския сан достойни. [9188] Младежът яздил тъй добре, че сварил да се добере до град Оркания, където с тъга голяма на сърцето [9192] Артур със верните си хора се съвещавал вече в двора. Когато момъка видели, те рекли: — Този мъж не е ли [9196] забързан прекалено много? Той иде отдалеч, ей богу! Дали не носи вести нам? За жалост кралят глух и ням [9200] сега за всяка чужда реч е. Тъгата толкова му пречи! Да чуем пратеника! Днес той явно носи важна вест. [9204] А после вече ще решим как крал Артур да утешим. Вестителят да не разчита, че за Артуровата свита [9208] ще почне някой да говори! Какво ли може да се стори, когато страх и отчаяние владее нашето съзнание. [9212] Споходи ни съдба нелека — загубихме Говен, човека, дарил ни с дрехи и храни, и с много други добрини. [9216] Така народът в този ден оплаквал монсеньор Говен. Щом момъкът това видял, отишъл при добрия крал [9220] в голямата парадна зала, където се били събрали сто графове и сто херцози, и сто крале… Но липсвал този, [9224] заради който бил сломен Артур… Да, липсвал му Говен. Изпаднал кралят в безсъзнание от скръб и цялото събрание [9228] се втурнало да го свестява. А Лора175, без да известява, във залата се появила, за миг кралицата открила, [9232] а тя, понеже я видяла тъй притеснена, пожелала от дамата си да узнае тозчас причината каква е… [9236]