— Той е в отпуск — отговаря тя.
— Обаждам се от Ватикана по важен въпрос. Бихте ли ми дали номера на мобилния му телефон?
Тя ми го дава без капка колебание.
Преди да му звънна, се опитвам да проясня мислите си. Не съм говорил с Майкъл повече от десет години и сме заровили много томахавки. Той изостави баща ми след поражението с радиовъглеродното датиране на плащаницата. Освен това докладва, че Симон отсъства от работа, без да си е взел отпуск. Но навремето го познавах по-добре от всеки друг свещеник с изключение на баща ми. Тогава му имах доверие повече, отколкото на когото и да било. Ето за този Майкъл се опитвам да мисля, докато набирам.
— Пронто — разнася се глас отсреща.
— Майкъл ли е?
— Кой се обажда?
— Алекс Андреу.
Мълчанието е много дълго и се опасявам, че няма да последва нищо.
— Майкъл, трябва да поговоря за нещо с теб. Без да ни чуват, ако е възможно. Къде си?
— Не е твоя работа.
Гласът е почти какъвто го помня. Сух, рязък, нетърпелив. Но равният американски акцент, който навремето беше много явен, е позагладен от десетгодишното практикуване на чуждия език, поради което по-лесно долавям отбранителната нотка в думите му. Усещам как се опитва да отгатне причината за обаждането ми. Обяснявам му за снимката, но той не реагира.
— Моля те, трябва да разбера кой те е нападнал.
— Не е твоя работа.
Накрая му казвам, че един човек е убит.
— За какво говориш?
Неочаквано трудно ми е да говоря за Уго. Опитвам се да съм кратък — да обясня, че е куратор във Ватикана, че е работил над предстояща изложба, — но Майкъл явно е усетил по гласа ми колко съм разстроен. Чака.
— Той ми беше приятел — признавам.
Майкъл омеква само за миг.
— Който и да го е направил, надявам се да го заловят. — После отново става рязък. — Но няма да обсъждам случилото се с мен. Попитай някой друг.
Не съм сигурен дали думите му съдържат намек.
— Вече питах брат си — обяснявам му. — Симон е положил клетва да не го обсъжда.
Майкъл изсумтява подигравателно. Явно помежду ни още тлее вражда. Или това е остатък от нещо по-старо, от начина, по който той заряза нещата след смъртта на баща ми.
— Моля те — казвам, — не ме интересува какво се е случило преди…
Той повишава тон:
— Не те интересува ли? Очната ми ямка е смазана. Правиха ми пластична операция на носа.
— Имам предвид случилото се между теб и Симон. И баща ми. Искам само да разбера кой направи това.
— Вие, хора, сте направо невероятни! Все едно говоря с баща ти! Гърците все се правите на жертви. Всъщност той съсипа кариерата ми.
Вие, хора. Гърците. Опитвам се да сдържа гнева в гласа си.
— Моля те, просто ми кажи какво се случи.
Той диша тежко в слушалката.
— Не мога, и аз съм положил клетва.
Нещо в мен се прекършва.
— Имам петгодишен син, който не може да спи в собственото си легло, защото ти си положил клетва, така ли?
Клетвите, най-добрият приятел на всеки бюрократ. Как един епископ с чиновнически манталитет прикрива грешките си? Като принуди подчинените си свещеници да се закълнат пред него.
— Знаеш ли какво? Забрави — казвам на Майкъл. — Приятен отпуск.
Тъкмо се каня да затворя, когато той крясва:
— Задник такъв, моят нунций ме въртя на шиш, задето не мога да отговоря на въпросите му. Не ми го пробутвай и ти. Ако искаш да разбереш какво се е случило, попитай Светия отец.
— Светия отец ли? — запъвам се.
— Точно така. Той нареди.
Това ме изненадва. Значи затова Симон не иска да ми каже. Има клетви и клетви.
Започва да ме гложди неприятно чувство. Йоан Павел няма причина да прикрива такова нещо.
— Майкъл, аз…
Преди да смогна да продължа, връзката прекъсва.
След секунда се чува почукване. Лео е на вратата, понесъл кошница с храна.
— Кой е тоя бастун? — промърморва той на влизане и кимва по посока на агент Мартели, който стои на няма и метър от вратата.
— Охраната, осигурена от вуйчо.
На Лео му иде да изтърси нещо пренебрежително — между швейцарската гвардия и ватиканската жандармерия отдавна тлее вражда, — но успява да задържи езика си зад зъбите. Изважда керамичен съд от кошницата и оповестява:
— От жена ми.
Мислех, че ще ни вземе нещо отдолу, но София ни е сготвила.
— Държи ли се малкият? — пита той.
— Уплашен е.
— Още ли? А уж децата бързо се възстановявали.
Бащинството ще му поднесе още много изненади.
Влизам в спалнята на Петрос с храната, но установявам, че е заспал. Затварям дървените капаци на прозорците и вътре става почти тъмно. Есенният следобед е топъл, но въпреки това го завивам с кувертюрата.