Вечерях с Андреу. Директно изразих подозренията си. Няма изненади: въпросът е политически. Той дори не си направи труда да го отрече. Не го интересува откъде се е появила плащаницата, а само как ние сме се сдобили с нея. Ако се окаже възможно да се хвърли светлина върху миналото на реликвата, твърди той, това ще е призив към всички християни Трамплин за взаимоотношенията ни с другите църкви.
Тези няколко изречения ме жегват. Те улавят същината на Симон: познатите цели, липсата на притворство, напрегнатата увереност, че бъдещето на християнството може да е заложено на карта. Брат ми е описан като напълно откровен — поради което ми е трудно да разбера защо двамата с Уго месеци наред са криели тази информация от мен. Трамплин за взаимоотношенията ни с другите църкви. Симон несъмнено има предвид православието и в този случай Майкъл може да се окаже прав. Симон вероятно не е устоял на изкушението да довърши делото, което баща ни заряза преди шестнайсет години в Торино. И ето:
Не го интересува откъде се е появила плащаницата, а само как ние сме се сдобили с нея.
Майкъл Блек ми каза, че според свещениците, които са го нападнали, Уго бил открил нещо. Разлиствам страниците нататък, търсейки текстове от времето на последния му имейл до мен.
Намирам ги към края, където бележките му са по-кратки и не толкова лични. Явно мислите му са заети преди всичко с „Диатесарон“ И после, една седмица преди имейла, се появява позната рисунка. Жезълът от преплетени редове от евангелията. Отдолу е тревожният намек, който търся:
Отец Симон явно е съобщил новината на отец Алекс. И двамата отказват да ми отговорят. Вече съм сам. Сигурно се радват, че изложбата ще приключи с кръстоносните походи.
След тези думи в дневника не пише нищо друго. Страниците са празни. Но тази последна фраза — кръстоносните походи — ми стига. В контекста на „Диатесарон“ ми хрумва само едно нещо, което може да означава тя.
За пръв път плащаницата се появява в Западна Европа след кръстоносните походи, изниква необяснимо защо в средновековна Франция. Откъде се е взела? Отговорът е под носа на Уго — Едеса. Градът, който той още от самото начало смята за дом и на плащаницата, и на „Диатесарон“ Векове наред източните християни и мюсюлманите са водели битки за контрола над Едеса, но в края на Първия кръстоносен поход се случва нещо безпрецедентно: градът попада под властта на католически рицари от Запада. Едеса се превръща в първата държава на кръстоносците. Експериментът трае по-малко от петдесет години, преди мюсюлманите отново да завладеят града, но междувременно католическите рицари най-вероятно са опаковали всичко ценно и са го изпратили у дома — следователно „Диатесарон“ и плащаницата сигурно са били спътници в пътуването на запад. Ако Уго е открил в нашата библиотека свидетелства за пристигането на „Диатесарон“, може да е открил свидетелства и за реликва, която пристига на запад със същата пратка. А в този случай обяснението за внезапната поява на плащаницата в средновековна Франция ще бъде съвсем логично: тя е пристигнала от Едеса по време на кръстоносните походи.
Но още докато ме полазва тръпка на вълнение заради тази възможност — елегантно решение на една от най-озадачаващите загадки, свързани с плащаницата, — нещо ме смущава. Нов и още по-зловещ проблем, който Уго дори не е схванал, когато е направил откритието си.
Ако успееше да докаже, че плащаницата е дошла на Запад след кръстоносните походи, Уго щеше да излезе на древно религиозно бойно поле. Католиците и православните са били обединени, когато мюсюлманите за пръв път завземат Едеса от християнския свят, но по време на кръстоносните походи вече са били разединени. Това би означавало, че сме изгубили плащаницата заедно, но рицарите, които отново са завладели Едеса, са били католици, затова тя се е озовала в католическа Франция. Претенцията на православните за плащаницата е толкова основателна, колкото и нашата, но те са останали с празни ръце.
За пръв път след смъртта на Уго ме обзема усещането, че причината за нея може да се окаже съкрушително позната. Реликвите са взривоопасни за отношенията между църквите. Йоан Павел неведнъж се опитва да омиротвори православните, като връща мощите на светци, които католиците уж били откраднали. Но ако съм прав за откритието на Уго, съществува вероятност то да породи боричкане за правото на притежание на най-прочутата ни реликва и да подхрани отколешното недоволство на православните, че католиците са тирани, че се натрапваме, където не ни е мястото, и вземаме онова, което не ни принадлежи. Че мисионерите, покръстили православните в източни католици, просто са вървели по стъпките на онези кръстоносци, които са откраднали плащаницата и „Диатесарон“. И мисионерите като кръстоносците са захранвали огромната гладна паст на Рим. Някои католици със сигурност са били против оповестяването на такова откритие. Особено на представянето му в папските музеи.