Еван я прегърна и я притисна до себе си.
— Марис, никой не очаква да забравиш, че си била летец.
— Зная — отвърна Марис. — Никой, освен мен. Но нямам друг изход, Еван. Инак не бих могла да продължа да живея. Когато бях млада, мислех, че легендата за Дървокрил е романтична. Смятах, че на този свят най-важното нещо са мечтите и че ако искаш нещо достатъчно силно и упорито, накрая ще го постигнеш, дори ако трябва да умреш за него. Никога не съм се замисляла какво би станало с Дървокрил, ако го бяха спасили в океана, ако легендарното му падане не го бе погубило. Ако го бяха прибрали заедно с дървените му криле. Как щеше да живее по-нататък — с провалените си мечти и позора? Какви компромиси щеше да направи? — Тя въздъхна. — Изкарах доста години като летец — много повече от някои други. Мисля, че трябва да съм доволна от постигнатото. Искам го, но още не мога. В известен смисъл аз съм още онова дете. Така и не се научих да превъзмогвам разочарованието. Винаги съм вярвала, че човек може да постигне всичко, без да се налага да прави компромиси. Не ми е лесно, Еван.
— Промяната винаги е болезнена. Оздравителният процес отнема време. Имай търпение, Марис.
Кол и Бари си тръгнаха. Казаха, че ще направят една последна обиколка на Тайос, преди да вземат кораб за Източните острови. Кол обещаваше пак да се върнат, но Марис подозираше, че следващата им среща ще е след години.
А всъщност стана само след няколко дни.
Кол кипеше от гняв.
— Трябвало разрешение от Управителя, за да напуснем тази забравена от бога скала! — избумтя той в отговор на въпросително вдигнатите вежди на Марис и продължи още по-ядосано: — Било размирно време и певците можели да шпионират!
Бари изчака гневът на баща й да утихне, хвърли се в прегръдките на Марис и викна:
— Радвам се, че съм при вас!
— Да не са обявили вече война на Трейн? — мрачно попита Еван.
Кол се отпусна в голямото кресло до огнището.
— Не зная дали на това му казват война — отвърна той. — Но в града говорят, че Управителят пратил три кораба, натъпкани с войници, за да окупират желязната мина. Докато не приключи кампанията, никой няма право да напуска Тайос без личното разрешение на Управителя. Търговците са побеснели, но не смеят да протестират. Почакайте само да се махна оттук! Такава песничка ще му спретна на вашия Управител, че ушите ще го заболят, като я чуе! Ще видите.
Марис се разсмя.
— Говориш като Барион. Той все се хвалеше, че певците управлявали света.
Това най-сетне върна усмивката на лицето на Кол, но Еван остана мрачен.
— Нито една песен не е изцерила рана, нито е върнала живота на убития — рече той. — Ако наистина ще избухва война, по-добре да напуснем гората и да се преместим в порт Тайос. Там ще докарат ранените. Ще имат нужда от мен.
— Там и без туй цари страхотна суматоха — обяви Кол. — Разправят какви ли не небивалици. В града настроението е потискащо. Очакват се тежки времена и не само заради Трейн. — Той погледна Марис. — Нещо става с летците. Преброих поне дузина крилати, които пресичаха пролива в двете посоки. Може да са били военни съобщения, но докато си пийвах бира в кръчмата „Главата на сцилата“, подочух друго. Съдържателката ми подшушна, че според сестра й, която била бранничка, наскоро арестували един летец. Управителят смятал собственолично да го съди за измяна! Можеш ли да си представиш?
— Да — кимна Марис. — Това е истина.
— Уф! — възкликна Кол. Изглеждаше потресен. — Ще може ли малко чай?
— Аз ще направя — надигна се Еван.
— Продължавай — каза Марис. — Какво друго се говори?
— Като гледам, ти май знаеш повече от мен. Я ми разкажи за този арест. Направо не мога да повярвам. Какво още знаеш?
Марис се поколеба.
— Предупредиха ни да не приказваме за това.
Кол махна нетърпеливо с ръка.
— Аз съм ти брат, по дяволите! Може да съм певец, но зная как да пазя тайна. Изплюй камъчето!
Марис му разказа всичко, което се беше случило в крепостта.
— Това обяснява много неща — каза той, когато тя свърши. — Доста от това вече се знае — тайните на Управителя не се пазят чак толкова стриктно, колкото той си представя. Но не съм предполагал, че нещата стоят точно така. Нищо чудно, че наоколо се навъртат толкова много летци. Да видим какво ще направи сега Управителят! — Той се захили.
— А другите слухове? — подкани го Марис.
— Аха — сети се Кол. — Знаеш ли, че Вал Еднокрилия е идвал на Тайос?
— Вал? Тук?
— Само че вече си е тръгнал. Казаха ми, че пристигнал преди няколко дни, изглеждал ужасно изтощен, като че идел от дълъг полет. Не бил сам, с него долетели още пет или шест души. Все летци.