— Управителят почита всички летци и от доста време следеше с тревога как протича лечението ви. Иска да изкаже благодарността си към всички летци, служили на каузата на Тайос, пък дори и да е било съвсем за кратко.
— Аха — отвърна Марис, но отговорът не я задоволи. Управителят на Тайос не беше от хората, които проявяваха току-така благодарността си. — И това ли е всичко?
Момичето се поколеба. За миг от лицето му изчезна служебната маска и Марис забеляза, че наистина е много младо.
— Ами… това не е част от съобщението, но…
— Да? — подкани я Марис. Зад нея Еван бе спрял да работи.
— Късно следобед пристигна летец с поверително съобщение за Управителя. Жена. Той я прие в личните си покои. Мисля, че идва от Запад. Облечена е странно и косата й е късо подстригана.
— Опиши ми я, ако можеш — помоли Марис, взе една медна монета и започна да си играе с нея.
Момичето погледна монетата и се усмихна.
— Ами, както казах, западнячка и доста млада — двайсет — двайсет и пет годишна. Има черна коса, къса като твоята. Освен това е красива. Не бях виждала толкова красива жена. Има приятна усмивка, но мъжете, дето поддържат хижата, казаха, че не я харесват. Дори не си направила труда да им благодари за помощта. Очите й са зелени. Носи колосана яка. Три нишки от цветно морско стъкло. Това достатъчно ли е?
— Да — каза Марис. — Много си наблюдателна. — И подхвърли монетата на момичето.
— Познаваш ли я? — попита Еван.
Марис кимна.
— Познавам я още откакто се е родила. Познавам и родителите й.
— Коя е тя? — попита нетърпеливо той.
— Корина — отвърна Марис. — От Малък Кехлибарен.
Момичето стоеше до вратата. Марис я погледна.
— Това ли е всичко? — попита тя. — Или има още? Приемаме поканата, разбира се. Предай на Управителя нашите благодарности.
— Всъщност има още нещо… — Момичето се изчерви. — Бях забравила. Управителят помоли, с цялото си уважение, да си донесеш крилете — стига това да не навреди на здравето ти.
— Разбира се — отвърна Марис със свито сърце. — Разбира се.
Крепостта на Управителя на Тайос бе мрачна укрепена каменна постройка, разположена в тясна долина, далеч от селищата на острова. Намираше се близо до морето, но бе защитена от невисок хълм. Само два пътя водеха до нея по суша и двата се охраняваха от въоръжени постове. На билото на хълма се издигаше наблюдателна кула.
Самата крепост бе стара, заобиколена от черна стена. Беше долепена до склона и Марис знаеше от предишните си посещения, че по-голямата й част се намира под земята, в тунели, прокопани в скалата. Стената отпред беше двойна, между назъбените бойници се мяркаха въоръжени с арбалети патрули, бдителни лица надничаха от двете кули. Прозорците на кулите бяха зарешетени. Дърветата наоколо бяха изсечени, само лишеи и мъх покриваха обветрените стени на крепостта.
Още на входа на долината ги спря патрул, втори път ги провериха при вратите на крепостта. Сигурно щяха да ги задържат повече, но Марис носеше сребристите си криле и бранниците не посмяха да я закачат. Във вътрешния двор цареше суматоха — деца играеха с рошави кучета, търчаха свине с извити зъби, бранници дялкаха стрели или се упражняваха. До една от стените бе вдигната бесилка — дървените й подпори бяха напукани от слънцето и вятъра. Около нея играеха деца, едно от тях се люлееше на една от примките. Другите две примки се полюшваха от студения вятър.
— Това място ме потиска — каза Марис на Еван. — Управителят на Малък Кехлибарен обитава просторна къща на хълма, около която дори няма ограда. Вътре има двайсет гостни и голяма банкетна зала. Прозорците й са от цветно стъкло, а кулата е сигнална — за да упътва летците.
— Управителят на Малък Кехлибарен се избира от народа си — каза Еван. — Управителят на Тайос е наследствен, още от времето на звездните мореплаватели. Не забравяй, Марис, че Изтокът не е така цивилизован, както Западът. Тук зимите са сурови и траят дълго. Нашите бури са по-свирепи и студени. В почвата ни има повече метал, но пък не е подходяща за земеделие. На Тайос гладът и войните са често явление.
Влязоха през тежката врата в крепостта и Марис се умълча.
Управителят ги посрещна в своята приемна, настанен в дървен трон и охраняван от двама бранници. Все пак се надигна, когато влязоха — Управителите и летците се смятаха за равни.
— Радвам се, че прие поканата ми — каза той. — Бях загрижен за здравето ти.
Въпреки любезните думи Марис не го хареса. Управителят беше висок, добре сложен мъж с красиви черти и вързана на плитка по източен маниер коса. Но имаше нещо тревожно в държането му, в подпухналите му очи и в трепкащото ъгълче на устата му. Беше издокаран със скъпи дрехи, сиво-синьо наметало с кожена яка и широк железен колан, а по пръстите му искряха скъпоценни камъни. Освен това носеше малък кинжал.