— Местните го знаят като шейх Ал-Хаид Абдула — поясни Майър.
Доминик примигна. Нима Хоксмур е шейх?
— Това е титла, честно спечелена и заслужено дадена, госпожице. Преди няколко години капитанът направи пътуване до Мека, свещената земя, която е забранена за християните. За да мине през пустинята, трябваше напълно да промени външния си вид и прие името Ал-Хаид Абдула.
— Бил е изпратен там?
— Да, госпожице. За да открие дъщерята на един член па Парламента. Била е отвлечена и продадена като робиня. Той тръгна по следите й и те го отведоха до двореца на султана в Мека. Когато арабският владетел открил капитана в харема, си, бил толкова смаян от смелостта му и изпълнен с възхищение към находчивостта му, че му дал доброволно момичето заедно с малко парче земя в арабската пустиня и го провъзгласил за шейх.
— Колко удобно за капитана — промърмори Доминик, опитвайки се с все сили да прикрие собственото си възхищение от способностите на Хоксмур. Разбира се, изглеждаше смешно и нелепо, крачейки в тези дрехи като никой… някой…
Стисна устни. Е, със загорялата си от слънчевите лъчи кожа, с гъстата черна брада и очи, блестящи като острието на нож на слънце, той изцяло приличаше на някой свиреп и безмилостен арабин.
— Да вървим — изръмжа Хоксмур, мина покрай нея и без да я удостои с поглед се запъти към подвижното мостче.
Доминик стисна зъби, примигна, за да отстрани капките пот, паднали от челото й, и забърза след него.
ГЛАВА 20
Дворецът на бей Хамуда бе сред планините Могуд, разположен върху камениста скала с изглед към морето. Макар че позлатените му кули се виждаха чак от Тунис, за да стигнат дотам, Николас трябваше да наеме камили и водач, който да ги преведе през плодородната долина Меджерда към планината. Пътуването отне няколко часа. Доминик яздеше с изправен гръб и с надменно стиснати устни. През целия път не пророни нито дума. Чак когато стихнаха до оградените с кирпичена стена земи на двореца и високите железни порти, младата жена се оживи. Плъзна се от гърба на камилата, изтри ръце в молите на дългата си роба, изплези се на животното и мина забързано покрай Николас, сякаш той изобщо не съществуваше. Хоксмур се взираше с присвити очи в двамата мъже, голи до кръста, които пазеха на входа от вътрешната страна на портите. Каменните им лица говореха, че са хладнокръвни убийци. Всеки един от тях държеше по един извит ятаган, петнадесет сантиметра широк. И двамата бяха яки и мускулести.
Николас сложи ръка на рамото на Доминик.
— Аз съм шейх Ал-Хаид Абдула — представи се той на безупречен арабски, като я избута зад себе си. С ъгълчето на окото си видя смутения поглед на Доминик и пламналото й лице. — Дойдох с мир при бей Хамуда с моя… — направи кратка пауза — личен слуга.
Ако Доминик говореше арабски толкова свободно, както бе заявила, значи много добре се владееше, защото лицето й не трепна. Но Николас я познаваше добре и бе сигурен, че не би отминала подобна обида — да бъде наречена слуга — дори и при тези обстоятелства.
Пазачите не помръднаха. С настойчив глас Николас им напомни кой е. Мъжете дори не трепнаха. Тогава той помоли за аудиенция с везира Хасан. Те отново не показаха с нищо, че са го чули. Николас огледа преценяващо широките им голи рамене и ръце. В този миг малката ръка на Доминик внезапно се плъзна в неговата. Трябваше му само миг, за да разбере, че тя му дава нещо. Пръстите му се обвиха около предмета. Беше топъл, сякаш дълго го бе стискала в ръката си.
Разтвори длан. В средата се гушеше малката рубинена котка. Пазачите погледнаха към украшението, взряха се за миг в Николас, а после чевръсто се заеха да отключват портата.
— Влизай! — рече нетърпеливо единият, когато Николас по навик отстъпи, за да пропусне Доминик пред себе си. Тя замръзна на място и му хвърли неодобрителен поглед. Кой глупак би повярвал, че под тия дрехи се крие мъж, когато очите й я издаваха? Пазачът сърдито го подкани и Николас направи крачка напред. Мъжът ги поведе с тромави стъпки по покритата с камъни алея.
В края й завиха. Николас видя как Доминик затаи дъх. Дворецът се издигаше на петдесетина метра пред тях, окъпан от слънчевата светлина. Постройката бе несиметрична, разположена в кръг, изградена от мрамор и украсена с пищна позлата. Наистина бе достойна за един разточителен варварски владетел. Николас внезапно изпита желание да се махне оттук час по-скоро. Чувстваше се излишен и не на място. В крайна сметка каква стойност имаше една легенда, дори тази за „Котешкото око“, за владетеля, който живееше тук? Всеки, който видеше великолепието на двореца, трудно би повярвал, че загубата на „Котешкото око“ би представлявала някаква заплаха. Властта на бей Хамуда изглеждаше непоклатима.