Хасан кимна.
— След вечеря жените ще се оттеглят. Зейнаб трябва да приготви стаите ви. Фаруд е отличен военен, но има слабост към рома и е доста мързелив. Хората му не се чувстват добре с него. В армията му липсва дисциплина. Но най-трудното ще бъде да откриете Рамзи.
— Ще го намерим.
— Изглеждате много самоуверен, капитан Хоксмур.
— Такъв съм — отвърна Николас и хвърли поглед към Доминик. — За повечето неща съм самоуверен.
Зейнаб, а заедно с нея и Доминик, изчезнаха от масата преди Николас да привърши с вечерята си. Беше му трудно да прикрие загрижеността си. Хасан му обясни, че Зейнаб ще покаже на Доминик стаята й, като остави мъжете да си вършат работата. Обяснението не успокои Хоксмур. След като Фаруд се присъедини към тях, помоли за още една гарафа с ром и започна разговора си с лейтенанта. Откри, че мъжът бе доста добър стратег, но много лош водач, кръвожаден и отмъстителен — явно това бяха качествата, които го бяха издигнали до настоящия му военен пост. Освен това можеше да изпие огромни количества ром. Пресуши три гарафи, докато разговорите се точеха безкрайно, преди Николас най-сетне да постигне целта си. В мига, в който изгълта и последната капка ром, главата на Фаруд се залюля и се удари с тъп звук в масата. Независимо от това лейтенантът изрева да му донесат още една гарафа.
— В името на Аллаха! — възкликна Хасан. — Никога не съм виждал Фаруд в подобно състояние. Трябва незабавно да бъде отнесен в стаите му, преди някой да го види на какво прилича. В страната ще настане истински хаос. А беят никога няма да ми го прости.
— Аз ще се погрижа за него — предложи Николас и се надигна от масата.
— А ще бъдете ли в състояние, след като изпихте толкова много?
— Ще се оправя. — Николас прехвърли едната ръка на Фаруд през врата си, повдигна огромното туловище от масата и го подпря с рамо. Миризмата на мъжа едва не го замая, почувства как му се повдига. Изглежда Фаруд отдавна не се бе къпал. — Къде са стаите му? — задъхано попита той, тъй като лейтенантът беше поне с три килограма по-тежък.
— Ще заповядам на личния си слуга да ви отведе — каза Хасан и плесна с ръце. Появи се един евнух, гол до кръста, който безмълвно поведе Николас към вратата в дъното на залата. Озоваха се в тесен коридор. Съдейки по тъмнината, Николас предположи, че се използва от прислугата, за да прониква незабелязано в двореца. Доминик бе изведена през главния вход на трапезарията.
Дългият и криволичещ коридор бе истинско изпитание за физическата сила и издръжливостта на Николас преди най-после да свърши пред друга тясна врата. Тя водеше към друг коридор, този път много по-просторен от повечето бални зали, които бе виждал. Подът и стените бяха от лъскав бял мрамор, а свещниците, рамките на огледалата и масичките покрай стените — от чисто злато. Инкрустираният със скъпоценни камъни таван проблясваше над главите им. Коридорът продължаваше поне осемдесет метра във всяка посока, като приблизително на всеки десет метра се виждаше по една затворена врата.
Евнухът мина покрай повече от десетина и накрая се спря пред една висока двойна врата, обрамчена със златен филигран, водеща към покоите на първия лейтенант на бея.
— Не — тръсна глава Николас, когато евнухът протегна ръка, за да отвори вратата. — Това бе достатъчно. Сега можете да си вървите.
Евнухът се поклони, обърна се и тръгна надолу по коридора. Николас подпря Фаруд на стената и се заслуша в гръмогласното му хъркане, докато водачът му изчезна от погледа му.
— Да вървим — промърмори той, повлече пияния и продължи към следващата стая. Вратата не бе заключена и помещението изглеждаше празно. Николас влезе, ритна вратата, която се затвори зад гърба му, и стовари Фаруд върху леглото, покрито с покривка от розов сатен и обсипано с възглавнички с дълги пискюли в пастелни тонове. След като се увери, че лейтенантът продължава да спи непробудно, Николас се обърна и излезе, като затвори тихо вратата зад гърба си. Чувствайки се изключително доволен от себе си и в същото време странно притеснен, той се отправи към стаята на Фаруд. Огледа набързо коридора в двете посоки, вдигна резето и отвори вратата.
Ваната беше направена от мед с мраморни плочки и бе достатъчно широка дори за мъж с огромните размери на Фаруд, или поне така обясни Зейнаб на Доминик, когато повика няколко слугини да я напълнят с топла вода. Момичетата бяха излели във вдигащата пара течност малко ароматно масло и бяха поставили поне десетина свещи из стаята. След това се заеха да събличат Доминик, според нарежданията на Зейнаб. Закръглената сестра на бея, с румени бузи и дяволити очи, ги наблюдаваше иззад булото си, излегната върху мек диван, украсен с пискюли. От време на време бавно късаше от чепката едри и сочни гроздови зърна и облизваше пълните си пръсти. Допреди няколко месеца Доминик щеше да сметне цялата сцена за напълно немислима. Но сега, след като се бе отърсила от доста от задръжките си в Сицилия, тя без никакви възражения се остави в ръцете на момичетата. Ако Мия можеше да я види отнякъде, сигурно щеше да се поздрави за напредъка, който бе постигнала. Разбира се, това не означаваше, че се чувстваше съвсем удобно в компанията на кискащи се млади момичета с опипващи малки пръсти. Ала бе готова на всичко за една топла вана сред тази разкошна обстановка.