Мисълта го осени като гръм от ясно небе. По дяволите, щеше да постъпи така, както постъпваха опитните младоженци със своите девствени съпруги: с нежност и търпение ще й открие радостта от любовта.
Хасан се изкашля високо и метна гневен поглед към Николас, изваждайки го от мислите му.
— Повторете клетвата — ядосано изрече везирът, сякаш няколко пъти бе подканял младоженеца.
— А, да, ъъъ… Николас бръкна в джоба си, после в другия и се извърна към Доминик. Тя не го погледна, а продължи да се взира някъде в гърдите му, дори и когато вдигна лявата й ръка и отметна копринения ръкав. Бавно и отчетливо повтори брачните клетви и плъзна пръстена на пръста й, отправяйки гореща молба към Бог тя да го погледне. Любовта струеше от очите му, от цялото му същество. В този миг не би могъл да прикрие чувствата си, дори и животът му да зависеше от това.
Доминик сведе поглед към пръстена. От гърдите й се изтръгна въздишка. Николас се изпълни с радостно тържество, каквото никога досега не бе изпитвал. Хасан заговори отново и докосна с палец челата им. След това захлопна книгата, кимна и дори удостои Николас със студена усмивка. Разбрал безмълвния му намек, Николас се извърна към Доминик, вдигна ръка и нежно дръпна единия край на булото. То се плъзна надолу, разкривайки розовите устни, сведените очи, свенливата невинност. Това бе тя, неговата съпруга, жената, с която щеше да прекара остатъка от живота си. Едва се сдържа да не я сграбчи в прегръдките си. Имаше чувството, че сърцето му ще се пръсне от щастие. Думите напираха, ала устните му сякаш отказваха да ги произнесат. Кръвта забуча в ушите му, когато наведе глава и я привлече към себе си.
Тя вдигна поглед, сложи ръка на гърдите му и тихо рече:
— Недей. — После се обърна и с бързи стъпки излезе от залата.
— Същата е като баща си — промърмори зад гърба му Хасан и цъкна с език. — Остави я. Зейнаб ще я отведе в стаите ти и ще я подготви. Мисля, че има нужда малко да си почине и се успокои. Ела с мен. Ще вдигнем тост за бъдещето ти щастие, а след това ще те заведа при бей Хамуда. Той е буден. Ще планираме как да победим Рамзи.
— Не сега — отсече Николас и се обърна, за да последва Доминик, но ръката на Хасан, сграбчила рамото му, го възпря.
— Нетърпелив си също като тигър в клетка, капитан Хоксмур. Имаш очи само за нея и не можеш да мислиш за нищо друго, освен за задълженията си на младоженец. Ако отидеш при нея сега, ще провалиш всичките си шансове да я спечелиш тази нощ.
— Мога да владея чувствата си.
— Сигурен съм. Не бих се доверил на мъж, заслепен единствено от страст. Ала ти си толкова влюбен, че дори не направи опит да се споразумееш с мен, за да намаля наказанието ти. Щях да изпълня всяко твое желание, ако беше обещал, че ще ни върнеш „Котешкото око“. Грехът ти спрямо Доминик щеше да бъде напълно опростен и щеше да бъдеш свободен да си вървиш. Познаваш добре нашите закони и това ти е много добре известно. Въпреки това ти дойде тук с открито лице. Дори и един глупак би разбрал, че си влюбен. Да се ожениш за нея не е наказание за теб. Но тя няма да ти повярва само защото ти го казваш. Ще трябва да го докажеш.
Николас скръсти ръце пред гърдите си и изгледа студено везира.
— Само едно питие. И ще говорим само за Рамзи.
Хасан се засмя и тупна Николас по рамото.
— Не се ли насити на любовта, приятелю?
— Нима един мъж може някога да се насити?
— Ах! И това се случва. Да вървим… — Хасан се отпра ви към вратите в дъното на залата и Николас закрачи до него. — Веднъж познавах един мъж, който имаше тридесет съпруги, всичките млади, красиви и много плодовити. Питам те — ако ти беше на негово място, щеше ли един ден да повярваш, че е възможно да се наситиш на любовта?
Веднага щом влезе в спалнята на Николас, Доминик захвърли дългата роба, заповяда на слугините да напуснат и се извърна към Зейнаб с яростта на побесняло куче. Дебеланата избяга, пищейки от страх за живота си. Останала най-после сама, Доминик закрачи нервно из стаята. От време на време поглеждаше огромния диамант, който блестеше на средния пръст на лявата й ръка. Без съмнение бе достоен за кралски откуп. В коя ли гробница го бе открил Хоксмур? Задъвка долната си устна, погледна към леглото, после към затворената врата. Спря, ослуша се за приближаващи стъпки и се замисли над случилото се. Погледна се в огледалото над тоалетната масичка, намокри една кърпа и яростно затърка черния въглен от очите си.