Със сигурност, ако я бе маркирал, някои знаци щяха да бъдат видими. По дяволите, Меринъс толкова страдаше в началната фаза, че ако Док Мартин не бе заподозрял причината, вероятно трябваше да я хоспитализират.
Тайбър винаги научаваше новините около Рони. Тя не бе показала необичайни заболявания, нито имаше данни за хоспитализации, беше проверил преди няколко месеца. Но тялото му страдаше за нея. Болеше го така, че го оставяше разочарован и раздразнителен. Едва успяваше да запази разсъдъка си по време на работата, която трябваше да върши, вместо да се тревожи за жената, която искаше.
Когато Тайбър насочи погледа си обратно към отчета пред себе си, вратата на офиса се отвори.
— Пусни новините — Шера нахлу в огромния офис, който споделяха Калън и Тайбър, в имението, което някога бе собственост на Съвета по генетика.
Сто и петдесет акра земя в планините на Вирджиния бяха отстъпени на Котешките породи, като Калън и Тайбър бяха определени за надзиратели до момента, докато се създадеше „управителен съвет“ на Прайда. Което можеше да отнеме години, според тях.
Тайбър вдигна поглед от компютърната разпечатка, която четеше, а Шера взе дистанционното и пусна огромния плазмен телевизор, висящ на противоположната стена. Раздразнение възпламени сетивата му, задето му досаждаше.
Имаха три доклада за нови Котешки Породи, които се бяха появили, но още по-обезпокоителни бяха докладите за други създадени Породи. Проследяването на слуховете и установяването им бе наистина досаден процес. Разчитането на странните кодове, които използваха войниците на Съвета и безбройните радиосъобщения, които улавяха, бяха дори по-трудни. Тайбър нямаше време за още репортажи.
Картината, която се появи на екрана на телевизора обаче, разтърси цялата му същност. Жадните очи и развълнуваният глас на журналиста смразиха кръвта във вените му. Но лицето на жената предизвика ръмжене, клокочещо в гърдите му.
— Вероника Андрюс, механик на непълно работно време и счетоводител в Санди Хоук, която също носи отличителния знак на съществата, известни като Котешки Породи… — в този момент ризата на Рони беше разкъсана, а гласът й прозвуча дрезгаво, докато крещеше от болка. Камерата бе насочена към малкия белег, като от натъртване, който обезобразяваше рамото й.
Тайбър бавно се изправи на крака, шокът ехтеше през тялото му, докато събитията от онзи откраднат ден се върнаха в съзнанието му — устата му върху нейната плът, зъбите му, докосващи мястото, докато засмуква кожата й, а езикът му я ближе. Нейният вкус се качваше в главата му по-бързо от алкохол. Дори сега, петнадесет месеца по-късно, тя продължаваше да владее сетивата му.
— Госпожица Андрюс, какво е чувството да бъдеш чифтосана с едно животно? — друг репортер заглуши виковете й, докато тя драскаше и риташе, за да се освободи. Жадните, почти фанатични изражения на журналистите и присъстващите го отвратиха.
Страхът по лицето на Рони накара яростта да се свие на топка в стомаха му. Как смееха да я докосват? Да я държат неподвижна, за да я показват по този варварски начин? Тайбър изръмжа тихо, а желанието за отмъщение изгаряше тялото му.
Това бе една от най-ужасяващите сцени, която някога бе виждал през живота си. Очите на Вероника бяха почти черни от шок и болка, докато груби ръце се опитваха да я държат неподвижна и натискаха главата й, за да покажат белега в близък план, а журналистът продължаваше да говори монотонно за предполагаемите навици на Породите при чифтосването.
Тайбър се приближи бавно, очите му се съсредоточиха в този белег… неговия белег, върху неговата жена. Той усети как сърцето му замира, а кръвта кипна във вените му при вида на мъжките ръце… ръце, които я държаха неподвижна и нараняваха деликатната й кожа, докато тя се бореше, за да се освободи.
Докато гледаше, младият мъж едва осъзнаваше, че ръмженето, клокочещо в гърдите му, бе силно и животинско.
— Пуснете я, копелета такива! — познат мъжки глас се присъедини към навалицата. Един от служителите в магазина за авточасти буквално издърпа няколко от тези, които я държаха изотзад, и ги запрати към стената зад себе си.
Това даде възможност на Вероника да се отскубне. Не се поколеба и затича. Камерата я следваше, показвайки едрия собственик на магазина, който й викаше и й махаше към камиона, паркиран отстрани. Тя скочи в него само секунди преди полуделите журналисти да я настигнат.