— Нея изобщо не помня. Мари е единствената, която аз помня. Малко тъмнокосо момиче с порочен поглед.
— Момичето, което търся, е било в къщата „Граслоун“ миналия юни — продължи Поаро.
— Ами, всичко което бих могъл да кажа, е, че не я познавам — намръщи се Сандърфийлд. — Не си спомням Катрина да е била с прислуга. Мисля, че грешите.
Еркюл Поаро поклати глава. Бе убеден, че не греши.
V.
Мари Хелин се взря за миг в Поаро с малките си интелигентни очи, после бързо отклони поглед.
— Но, мосю, много добре си спомням — промълви с тих монотонен глас. — Мадам Самушенка ме нае през последната седмица на юни. Предишната й прислужница напуснала бързо.
— Някога стана ли ви ясно защо?
— Напуснала внезапно. Това е всичко, което знам! Може да е била болна или нещо подобно. Мадам не ми е казвала.
— Разбирахте ли се добре с господарката си? — попита Поаро.
Момичето повдигна рамене.
— Настроенията й бяха твърде променливи. Ту се смееше, ту плачеше. Понякога бе така унила, че не говореше и не се хранеше. Понякога изпадаше в дива радост. Такива са си те, хората на изкуството. Просто темперамент.
— А сър Джордж?
Момичето го погледна предпазливо. Неприятно пламъче заигра в очите й.
— А, сър Джордж Сандърфийлд? Бихте искали да знаете за него? Вероятно и затова сте дошли? Останалото беше просто претекст, така ли? О, за сър Джордж бих могла да ви разкажа някои много любопитни неща. За него бих могла…
— Не е необходимо — прекъсна я Поаро.
Тя се опули с отворена уста. Яд и разочарование се четяха в очите й.
VI.
— Винаги съм твърдял, че знаете всичко, Алексис Павлович — промърмори Еркюл Поаро.
Мислеше си, че неговият трети подвиг на Херкулес изисква повече пътуване и разговори, отколкото изобщо би могло да се предположи. Този незначителен случай на изчезнала камериерка обещаваше да бъде една от най-продължителните и трудни задачи, с които се беше заемал. Всяка следа, която откриваше, не водеше доникъде.
Бе достигнал до ресторант „Самовар“ в Париж, чийто собственик Алексис Павлович се славеше с това, че знае всичко, което се случва в артистичния свят.
— Да, приятелю аз винаги знам — самодоволно рече той. — Винаги. Питате ме къде е отишла малката Самушенка, изкусната танцьорка? О, тя беше най-вълнуващата. — Той целуна връхчетата на пръстите си. — Какъв огън, каква страст! Можеше да стигне далече, щеше да бъде примабалерината на своето време. Изведнъж всичко свърши. Тя се отдалечава към края на света и скоро, о, съвсем скоро, те ще я забравят.
— Къде е тя сега? — попита Поаро.
— В Швейцария. В Алпите. Там отиват тези, които имат суха кашлица и непрестанно слабеят. Тя ще умре, да, ще умре! Беше прекрасна. Със сигурност ще умре.
Поаро се изкашля, за да разсее магията на скръбта. Нуждаеше се от информация.
— Случайно да си спомняте камериерката й? Момичето се казва Нита Валета.
— Валета? Валета? Спомням си, че веднъж я видях с камериерка. На гарата, когато изпращах Катрина за Лондон. Ако не греша, тя беше италианка от Пиза. Да, сигурен съм, че беше италианка и беше от Пиза.
— В такъв случай — изпъшка Поаро, — сега ще трябва да замина за Пиза.
VII.
Еркюл Поаро се намираше в Кампо Санто, Пиза. Бе застанал до един гроб.
Значи тук завършваше неговият поход. Тук, до тази незначителна купчина пръст. Отдолу лежеше онова весело създание, което бе разбудило сърцето и въображението на обикновения английски механик.
Не беше ли това най-добрият край за този внезапен и странен романс? Сега девойката щеше да остане в паметта на младия човек такава, каквато я бе видял в онзи юнски следобед. Сблъсъкът на различните националности, различните критерии, болката от загубените илюзии, всичко това никога нямаше да може да се случи.
Еркюл Поаро поклати тъжно глава. Мислите му се насочиха към разговора със семейството на Валета. Майката, жена с широко лице, изсушеният от мъка баща, тъмнокосата й сестра, стиснала устни…
— Случи се внезапно, синьор, много внезапно. В продължение на дълги години тя имаше болки от време на време… Лекарят каза, че няма изход. Каза, че трябва веднага да се направи операция от апандисит — той я взе в болницата и там… Да, да. Тя почина под упойката. Вече никога не се събуди.