Майката подсмърчаше и мърмореше:
— Бианка винаги беше толкова умно момиче. Ужасно е, че си отиде толкова млада…
Поаро повтори още веднъж:
— Отиде си млада…
Трябваше да съобщи на младия човек, който поиска помощта му толкова доверчиво.
„Не е за теб, приятелю. Умря млада.“
Походът му бе завършил тук. Тук, където кулата на Пиза се очертаваше на фона на небето и първите пролетни цветя показваха светлите си багри, предвещавайки нов живот и радост.
Дали пролетното опиянение го караше да се разбунтува срещу тази последна присъда? Или причината бе някъде другаде? Цялата работа не беше ли прекалено чиста, твърде гладко нагласена?
Еркюл Поаро въздъхна. Трябваше да направи едно последно пътуване, за да бъде напълно сигурен. Трябваше да отиде в Алпите.
VIII.
Тук, помисли си той, наистина е краят на света. Тази долина от сняг, тези разпръснати къщички, във всяка една от тях имаше поне едно човешко същество, което се бореше с дебнещата го смърт.
Той най-сетне се добра до Катрина Самушенка. Когато я видя легнала, с изпити страни, белязани от набиваща се в очи червенина, дългите й слаби ръце отпуснати на юргана, у него започна да се събужда споменът. Не си бе спомнил името й, но беше я виждал да танцува. Помнеше онзи унес и очарование, с което истинското изкуство те караше да забравиш, че изобщо става дума за изкуство.
Той си спомни Майкъл Новгин в ролята на Ловеца, носейки се вихрено сред онази невероятна, фантастична гора, която въображението на Амброз Вандел бе създало. После си спомни прекрасния шеметен танц на Кошутата, вечно преследвана, вечно желана. Златно, прекрасно създание, окичено с рога, притежаващо проблясващи бронзови копита. Той си спомни как се бе свлякла смъртно ранена и как Майкъл Новгин стоеше объркан, притиснал простреляната кошута в обятията си.
Катрина Самушенка го гледаше с вяло любопитство.
— Не сме се срещали преди, нали? — попита тя. — Какво искате от мен?
Поаро леко се поклони.
— Първо, мадам, бих искал да ви благодаря за вашето изкуство, което направи една от вечерите ми щастлива.
Тя леко се усмихна.
— Освен това съм дошъл и по работа. Дълго търсих, мадам, една от вашите камериерки. Името й е Нита.
— Нита?
Болната жена се втренчи в него. Очите й се бяха разширили и тя изглеждаше стресната.
— Какво знаете за Нита? — попита.
— Ще ви разкажа.
Той й разказа за вечерта, когато колата му се повреди, също и за Тед Уилямсън, нервно мачкащ шапката си с ръце, споделяйки любовта и болката си. Тя го слушаше с голямо внимание.
— Много вълнуващо, наистина много вълнуващо… — промълви тя, когато Поаро свърши разказа си.
— Да — отвърна той. — Като приказка за Аркадия, нали? Мадам, какво бихте могли да ми кажете за това момиче?
Катрина Самушенка въздъхна.
— Имах прислужница. Хуанита. Беше прекрасна, весела, с лек характер. Случи се това, което често се случва с онези, които боговете обичат. Тя умря млада.
Това бяха думите на самия Поаро. Последните думи, непоправимият факт. Сега той отново ги чу. Въпреки това продължи да упорства.
— Тя е мъртва? — попита.
— Да, мъртва е.
— Само едно нещо не ми е много ясно — рече Поаро след кратко мълчание. — Попитах сър Джордж Сандърфийлд за вашата камериерка и той определено се стресна. Защо?
По лицето на танцьорката се изписа леко отвращение.
— Просто сте споменали прислужница, наета от мен. Той е помислил, че имате предвид Мари. Момичето, което взех след напускането на Хуанита. Предполагам, че тя се опитваше да го изнудва за нещо, което беше научила за него. Беше отвратително момиче — любопитно, винаги надничащо в писмата и затворените чекмеджета.
— Това обяснява всичко — промърмори Поаро. Замълча за миг, след което настоятелно продължи: — Другото име на Хуанита е било Валета. Тя е починала при операция на апандисит в Пиза. Точен ли съм?
Той забеляза колебанието, което бе трудно доловимо, но все пак го имаше, преди тя да кимне.
— Да, точно така…
— Все пак, още не ми е ясно — замислено продължи Поаро. — Семейството й я наричаше Бианка, а не Хуанита.
— Бианка, Хуанита, какво значение има? — сви рамене Катрина. — Предполагам, истинското й име е било Бианка, но просто е решила, че Хуанита звучи по-романтично и затова го е избрала.