— О, мислите ли?
Той замълча, после рече с променен глас:
— Според мен има друго обяснение.
— Какво?
Поаро се наклони напред и продължи:
— Момичето, което Тед Уилямсън е видял, по неговите думи е имало коса като криле от злато.
Той се наклони още малко напред. Пръстите му леко докоснаха водопада от злато, стичащ се от двете страни на главата на Катрина.
— Криле от злато, рога от злато? Когато се загледаш, можеш да видиш и дявол, и ангел! Вие бихте могли да бъдете и двете. Или това са просто златните рога на ранената кошута?
— Ранената кошута… — прошепна Катрина. В гласа й се долавяше отчаянието на човек, загубил всякаква надежда.
— Описанието, което Тед Уилямсън ми даде, ме тревожеше през цялото време — продължи Поаро. — Напомняше ми за нещо. Това бяхте вие, носеща се с блещукащите си бронзови копитца през гората. Да ви кажа ли какво си мисля, мадмоазел? Мисля, че сте прекарали една седмица без камериерка и сте отишли сама в „Граслоун“. Бианка Валета се е върнала в Италия, а вие още не сте били наели ново момиче. Вече сте чувствали как болестта настъпва и сте останали в къщата в деня, през който другите са отишли на разходка по реката. Някой е позвънил на вратата и когато сте отворили, сте видели… Да ви кажа ли какво сте видели? Видели сте млад мъж, притежаващ невинността на дете и красотата на бог! И сте измислили едно момиче за него, не Хуанита, а Инкогнита. Така няколко часа сте се разхождали с него в Аркадия…
Последва дълга пауза. Катрина промълви с нисък, хриплив глас:
— Само за едно не ви излъгах. Краят на историята. Нита ще умре млада.
— Не! — Поаро изглеждаше напълно променен. Той удари с ръка по масата. Изведнъж стана съвсем прозаичен, земен и практичен. — Съвсем излишно е! Няма нужда да умирате! Можете да се борите за живота си, не по-зле от всеки друг, нали?
Тя поклати глава. Тъжно, безнадеждно…
— Какъв живот ми остава?
— Не става дума за живот на сцената! Хайде, мадмоазел, бъдете откровена. Наистина ли баща ви е бил принц, или херцог, поне дори генерал?
— Той караше камион в Ленинград! — внезапно се засмя тя.
— Добре! И защо тогава да не се омъжите за помощник в сервиз в едно провинциално градче? И да имате деца, красиви като богове. Деца, които вероятно ще наследят вашия талант на танцьорка.
— Но тази идея е само една фантазия! — затаи дъх Катрина.
— Въпреки това — каза Еркюл Поаро с голямо задоволство, — аз вярвам, че ще се сбъдне!
Четвърта глава
Еримантският глиган
I.
След като така или иначе извършването на третия подвиг на Херкулес го бе довело в Швейцария, Еркюл Поаро реши да се възползва от благоприятното стечение на обстоятелствата и да разгледа места, където досега не беше ходил.
Той остана известно време в Шамони, разходи се ден-два в Монтрьо и после се насочи към Андермат, доста прехвалено от негови приятели място.
Въпреки всичко, Андермат не му направи добро впечатление. Той се намираше на края на долина, заобиколен отвсякъде със снежни върхове. Подсъзнателно Поаро имаше чувството, че това го задушава.
— Невъзможно е да остана тук — каза си той. В същия момент забеляза въжената линия. — Непременно трябва да се кача.
Оказа се, че лифтът се изкачва първо до Авинс, после минава през Каруше и най-накрая стига до Рош Ниеж, десет хиляди метра над морското равнище.
Поаро не смяташе да се качва толкова нависоко. Реши, че отиването до Авинс ще му бъде предостатъчно.
Пропусна да се съобрази със случайностите в живота, които толкова често играят решаваща роля. Въжената линия беше вече потеглила, когато кондукторът приближи до Поаро и поиска билета му. Върна му го с лек поклон, след като го беше прегледал и продупчил с някакъв страховит инструмент. Заедно с билета, Поаро почувства още някаква хартийка в ръката си.
Веждите му леко се повдигнаха. Малко след това, незабележимо и без да бърза, той изглади с длан малкото ролце. Оказа се набързо надраскана с молив бележка. Беше написано следното:
Невъзможно е човек да сбърка тези мустаци! Поздрав, скъпи колега. Ако имаш желание, би могъл много да ми помогнеш. Без съмнение си чел за случая „Сали“? Предполага се, че убиецът Мараско има среща с някои членове на своята банда в Рош Ниеж. Като си помисли човек какво място само са избрали! Разбира се, цялата работа може да се окаже блъф, но информацията ни все пак е сигурна. Винаги ще се намери някой да пропее, нали? Така че, скъпи приятелю, дръж си очите отворени. Свържи се с инспектор Дру, който е вече там. Той е разумен човек, но не би могъл да претендира, че е умен като Еркюл Поаро. Особено важно е Мараско да бъде заловен, при това заловен жив. Той не е човек, а див глиган. Един от най-опасните убийци в наши дни. Реших да не разговарям лично с теб в Андермат, тъй като, ако минеш за обикновен турист ще имаш много по-голяма свобода. Успешен лов! Твой добър приятел, Лемантьо.