— Сигурна ли сте, че спомена точно това име — „Рентгенов поглед“?
— Да, сигурна съм, защото, нали разбирате, първо си помислих, че това е някакъв медицински вестник. Но не се оказа така. После ми обясни, че има някаква английска филмова актриса, която търси двойница и че аз съм напълно подходяща. Не ходя много на кино и затова не познавах името, което ми каза. Той твърдеше, че тя е много известна и че не се чувства добре, та затова би искала някой да се появява вместо нея на обществени места. Каза, че ще получа много пари.
— Каква сума ви предложи джентълменът?
— Петстотин английски лири. Първо не повярвах, но той веднага ми даде половината от сумата. След това напуснах работата си.
Историята беше разкрита и по-нататък. Жената била заведена в Париж, купили й хубави дрехи и й осигурили „придружител“. „Много мил аржентински джентълмен, много почтен, много внимателен.“
Беше ясно, че дамата се е забавлявала чудесно. Заедно с мургавия си кавалер летяла до Лондон и посещавала определени „нощни клубове“. Снимали я с аржентинеца в Париж. Тя призна, че някои от местата, където ходели, не били много порядъчни… Всъщност твърде непорядъчни! А също и някои от снимките. Обяснили й, че това е необходимо за „рекламата“, докато самият сеньор Рамон бил съвсем порядъчен.
Тя каза, че името на мисис Ферие не е било споменавано никога пред нея и че е нямала представа за тази дама. Каза също, че не е искала да причини никому зло. Разпозна някои снимки, които й бяха показани и потвърди, че на тях е заснета самата тя в Париж и на Ривиерата.
Съвсем ясно беше, че Телма Андерсън говори истината. Тя определено беше приятна, но малко глуповата жена. Объркването й от цялата история беше очевидно за всички.
Защитата беше неубедителна. Бясно отричане на всякаква връзка с жената, носеща името Андерсън. Фотографиите са били донесени в офиса в Лондон и се е смятало, че са истински. Заключителната реч на сър Мортимър бе посрещната с въодушевление. Той описа всичко случило се като долен политически заговор да се дискредитира премиера и неговата съпруга. Върху нещастната мисис Ферие се изляха потоци от състрадание.
Присъдата, вече напълно предрешена, беше произнесена сред неописуемо вълнение. Щетите бяха оценени на колосална сума. При излизането си от съда, мисис Ферие, съпругът й и баща й бяха посрещнати с одобрителни възгласи от многобройната тълпа.
XI.
Едуард Ферие стисна топло ръката на Поаро и каза:
— Много съм ви задължен, мосю Поаро. Е, сега е свършено с „Рентгенов поглед“. Скапан парцал. Напълно са премахнати. Така им се пада за мръсния заговор, който скроиха. Особено срещу Дагмар, най-милото създание на света. Слава на Бога, че успяхте да разобличите долното им изнудване… Какво ви наведе на мисълта, че използват двойница?
— Това съвсем не е нова идея — напомни Поаро. — Било е успешно използвано от Жана де ла Мот, когато тя се е представяла за Мария Антоанета.
— Знам. Трябва да препрочета_„Огърлицата на кралицата“_. Но всъщност как открихте жената, която са наели?
— Отидох до Дания и я намерих.
— Но защо Дания?
— Защото бабата на мисис Ферие е била датчанка, пък и съпругата ви има съвсем датски черти. Съществуваха и други причини.
— Приликата е поразяваща. Каква ужасна идея! Чудя се как го е измислил мръсният плъх?
— Не го е измислил той — усмихна се Поаро и се потупа по гърдите. — Аз го измислих!
— Не разбирам. Какво искате да кажете? — изумено се втренчи в него Едуард Ферие.
— Трябва да се спрем на една история, много по-древна от „Огърлицата на кралицата“ — рече Поаро. — Почистването на Авгиевите обори. Херкулес е използвал силата на реката, на една от големите природни стихии, така да се каже. Просто модернизирах това хрумване! Каква друга природна сила съществува? Сексът, нали? Тази гледна точка продава множеството от историите, тя прави новините. Дава на хората зрелища и ги привлича много повече, отколкото редовните политически задкулисни игри и измами.
Eh bien, това беше и моята задача! Първо трябваше да заровя ръце в калта като Херкулес и да направя бент, който да отклони реката от руслото й. Мой приятел, журналист, ми помогна в това отношение. Той претърси Дания, за да намери подходяща жена за случая. Ангажира я, небрежно споменавайки „Рентгенов поглед“, с надеждата, че тя ще го запомни. Така и стана. И тъй, какво се получи? Кал — много кал! Жената на Цезар е цялата оцапана в нея. Много по-интересно от политически скандал. А резултатът, развръзката? Ами, бурна реакция! Непорочността възтържествува и Честната жена е освободена от тежестта на клеветите! Голям прилив на романтичност и сантименталност помита Авгиевите обори.