— Нека го внесем вътре — обади се белгиецът.
Двамата мъже се наведоха и повдигнаха изпадналия в несвяст младеж.
— Това Хю ли е? — попита тя тревожно. — Лошо ли му е? И какво е това по ръцете му? — Наистина дланите на Хю бяха изпоцапани с лепкави кафеникави петна. — Да не би да е кръв?
Поаро погледна въпросително двамата възрастни мъже.
— Слава Богу, не е човешка кръв! Една котка. Намерих я долу в преддверието с прерязано гърло. Изглежда след това се е качил тук горе.
— Тук ли? — изумена попита Даяна. — Пред моята врата?
Младежът се поразмърда, измърмори нещо и след малко отвори очи. Премигна от светлината и рече:
— Здравейте. — Думите излизаха някак завалено от устата му. — Какво се е случило? Защо съм… — Хю млъкна. Втренчи поглед в ножа, който все още стискаше в ръка. — Какво съм направил? — дрезгаво попита той.
Погледът му тревожно скачаше от човек на човек. Най-сетне се спря по-продължително на Даяна, която се бе облегнала на стената.
— Да не съм нападнал Даяна? — Баща му само поклати глава. — Кажете ми най-сетне! Трябва да знам!
Бавно, на пресекулки, те му разказаха всичко.
Отвън първите лъчи на слънцето вече осветяваха хоризонта. Еркюл Поаро дръпна завесите. Слънчевата светлина изпълни стаята.
Лицето на Хю вече се бе отпуснало. Гласът му бе спокоен.
— Разбирам всичко. — Изправи се, протегна се с усмивка. — Красива сутрин, нали? Дали да не отида в гората да хвана някой заек?
Той спокойно напусна стаята и ги остави да гледат след него изумени. Адмиралът понечи да го последва. Фробишър го хвана за ръката и го спря.
— Недей, Чарлс. Така е най-добре… за него. Не за останалите.
Даяна се бе хвърлила на леглото и силни ридания разтърсваха тялото й.
— Прав си, Чарлс — едва-едва промълви адмиралът. — Зная, че си прав. Момчето е смело.
— Истински мъж… — сподавено прошепна Фробишър.
— Но къде, по дяволите, е онзи проклет чужденец — изруга адмиралът.
VII.
В стаята с оръжието Хю Чандлър тъкмо бе вдигнал пистолета си и се канеше да го зареди, когато ръката на Поаро се отпусна на рамото му.
— Не! — произнесе той категорично.
— Дръпнете ръката си от мен — Хю го погледна решително. — Не се месете. Ще бъде нещастен случай. Нямам друг изход!
— Не! — гласеше лаконичният коментар на Поаро.
— Нима не си давате сметка, че ако вратата й не беше заключена, щях да прережа гърлото на Даяна?
— Нищо такова не искам да приема. Вие никога нямаше да убиете мис Мейбърли. Не вие сте убили папагала и не вие сте заклали овцете.
— Не разбирам. Или вие, или аз съм луд.
— Нито един от нас — отвърна Поаро.
В този момент адмирал Чандлър и полковник Фробишър влязоха при тях. На няколко крачки след тях унило влачеше крака Даяна.
— Този човек тук твърди, че не съм луд — промълви Хю.
— С голяма радост заявявам, че вие сте напълно с ума си.
Хю се изсмя. Звукът от този смях някой можеше да оприличи на смеха на лунатик.
— Това наистина е смешно! Значи е проява на здрав разум да прережеш врата на няколко овце, на папагала, за котката тази нощ да не говорим.
— Повтарям ви, не вие сте причинили тяхната смърт.
— Тогава кой?
— Някой, за когото е от жизнено значение да докаже, че сте душевно болен. Всеки път в ръката ви е бил поставян или окървавен бръснач, или нож. Нечии други ръце са били измити във вашия умивалник.
— Но защо?
— За да направите точно това, което се опитвам да ви спра да сторите. — Младежът гледаше с широко отворени очи.
Поаро се обърна към полковник Фробишър:
— Толкова години сте живели в Индия, не сте ли чували за случаи, при които някой човек е бил докаран до пълна загуба на разсъдъка в резултат на продължителна употреба на наркотици.
— Аз самият не съм срещал такъв човек, но за много случаи съм чувал. Така нареченото отравяне Датура. В крайна сметка човекът наистина полудява.
— Точно така. Всъщност най-важната част от тази дяволска смес е атропинът, който се добива от беладоната. Често се предписва беладона, а също и атропинов сулфат за лечение на очи. Не е никакъв проблем да препишеш една рецепта и да я занесеш за изпълнение на много различни места, така че можеш да се сдобиеш с доста голямо количество отрова, без да събуждаш кой знае какво подозрение. Алкалоидът може да се отдели и да се прибави към, да речем, крем за бръснене. Ако се намаже върху кожата, ще предизвика сърбеж, а при бръснене ще се образуват драскотини и така отровата навлиза постепенно в организма. Ефектът е съхнене на устата и гърлото, затруднения при гълтането, халюцинации, двойно виждане… с две думи всички симптоми, които адмирал Чандлър забеляза у себе си. — Той се обърна към младия мъж. — И за да премина от съмнения към доказателства, искам да ви кажа, че кремът ви за бръснене е натъпкан с атропинов сулфат. Взех проба и един специалист го изследва.