— Но кой го е направил? И защо? — пребледнял като платно промълви Хю.
— Точно това бе въпросът, който ме накара да остана тук. Търсех мотив за убийство. Даяна Мейбърли щеше да спечели финансово от вашата смърт, но тя не е сериозен кандидат…
Хю Чандлър грейна.
— Искрено се надявам да сте прав!
— Започнах да търся друг мотив и го открих в класическия триъгълник — двама мъже и една жена. Полковник Фробишър е бил влюбен в майка ви, а за нея се е оженил адмирал Чандлър.
— Джордж? Джордж? Не е възможно — провикна се адмиралът.
— Да не искате да кажете, че подобна омраза може да се прехвърли и върху сина? — изумено попита Хю.
— При някои обстоятелства — да.
— Това е лъжа! — изкрещя полковникът. — Не му вярвай, Чарлс.
Чандлър се дръпна отвратен.
— Датура… Индия — да. Сега разбирам. А никой от нас не се сети за отрова… особено при тази болест в семейството…
— Ами да! — Гласът на Поаро се извиси и стана почти писклив. — Лудостта в семейството. Един луд човек, решен на отмъщение, хитър и изобретателен, както може да бъде само един душевно болен, крил болестта си години наред. — Дребничкият белгиец рязко се обърна към полковника. — Не може да не сте го знаели. Нима не забелязахте, че Хю е ваш син? Защо никога не му го казахте?
— Как така? — запреглъща стъписан Фробишър. — Не можех да съм сигурен… Вярно, че веднъж Каролайн дойде при мен, много изплашена от нещо. Нито ми каза, нито по-късно разбрах за какво ставаше дума. Тя… загубихме за известно време ума си. След това заминах. Нямахме друг изход и трябваше да играем играта докрай. Имаше мигове, в които се съмнявах, но не знаех със сигурност. Каролайн не спомена нищо, което да ме наведе на подобна мисъл. След това се заговори за наследствената лудост и това съвсем отклони мислите ми.
— Точно така! — рече Поаро. — И изобщо не забелязахте как момчето свива вежди, черта, толкова типична за вас? Само че от погледа на Чарлс Чандлър това не е убягнало. След това е накарал жена си да признае пред него истината. Според мен тя е започнала да се бои от него… забелязала е проявите на лудост… Дошла е при вас, защото винаги е обичала единствено вас. Чарлс Чандлър е планирал внимателно отмъщението си. Жена му загива по време на нещастния случай с лодката. Били са сами и той единствено може да каже какво се е случило. Така или иначе след това насочва цялата си омраза към момчето, което макар да носи неговото име, не е негов син. Вашите разкази за Индия го навеждат на мисълта за отравяне. Решава полека-лека да докара Хю до загуба на разума, когато изпаднал в отчаяние той сам ще отнеме живота си. Жаждата за кръв е характерна за адмирал Чандлър, а не за Хю. Чарлс Чандлър с огромно удоволствие прерязва гърлата на овцете в самотната нива, а Хю понася наказанието! И знаете ли кога се усъмних? Когато разбрах, че никаква лекарска помощ не е потърсена. Съпротивата на Хю е обяснима. Но бащата?! Ами, ако има лечение, което би спасило сина му… и още десетки други причини има един баща да иска да се посъветва с лекар. Но лекарят много бързо щеше да открие, че Хю Чандлър е напълно нормален.
— Нормален! — прошепна младежът. — Аз съм нормален!
Той пристъпи към Даяна.
— Напълно нормален при това! — сподавено промълви полковник Фробишър. — В нашето семейство няма такава наследственост.
— Хю… — обади се Даяна.
Адмирал Чандлър вдигна револвера на Хю.
— Много глупости изслушахме! Май ще е най-добре да ида да потърся някой заек в гората…
Фробишър пристъпи напред, но ръката на Еркюл Поаро го спря.
— Преди малко сам казахте, че така е по-добре…
Даяна и Хю бяха напуснали стаята.