Подразнена от баналната му фраза, тя тръсна коси.
— Какво е това, което Тони дава на Шийла? Защо тя се промени толкова много?
— Взимали ли сте някога кокаин? — погледна я той в очите.
— О, не! Значи в това е причината. Кокаин? Но не е ли опасно?
— Какво е опасно? — попита Шийла, която, приближавайки към тях, бе доловила последната реплика.
— Обсъждаме вредата от наркотиците и бавната смърт на ума и духа, до които водят те. Унищожават всичко ценно и добро в човека. — Шийла шумно си пое въздух, ръката й потрепери и питието от чашата й се изплиска навън. — Струва ми се, доктор Стодарт добре ви обясни какви са последствията. Толкова лесно е да започнеш и толкова трудно да спреш. Човекът, който целенасочено се облагодетелства от падението и деградацията на другите хора е вампир, който се храни с човешка плът и кръв.
Поаро се извърна. Зад гърба си долови тихия шепот на Пам:
— Шийла!
— Плоското шише… — бе следващата реплика, произнесена също толкова тихо, но този път от другата сестра.
Еркюл Поаро се сбогува с домакинята и излезе в преддверието. Там на масата до мъжка шапка лежеше плоското шише с инкрустирани върху кожената му калъфка инициали „А. Х.“.
— Празното шише на Тони — прошепна Поаро.
Той го разклати леко — никакъв шум от течност. Разви капачката и надникна в гърлото. Вътре бе пълно с бял ситен прашец…
VI.
Еркюл Поаро разговаряше тихо с някакво момиче на терасата на лейди Кармайкъл.
— Много сте млада, мадмоазел. Убеден съм, че нито вие, нито някоя от сестрите ви, сте знаели в какво се забърквате. Хранени сте били също като кобилите на Диомед с човешка плът.
Шийла потръпна и от гърдите й се отрони ридание.
— Казано по този начин, звучи ужасно — прошепна тя. — И въпреки всичко е вярно! За първи път го осъзнах онази нощ в Лондон, когато доктор Стодарт говори с мен. Той беше толкова сериозен… и така искрен. Едва тогава си дадох сметка с какво кошмарно нещо се залавям… Преди това ми се струваше, че е като да дадеш на жадния вода… пък и щом има хора, които да плащат, но никога не съм смятала, че това е толкова сериозно!
— А сега? — попита Поаро.
— Ще последвам съвета ви. Ще поговоря и с другите — добави тя. — А доктор Стодарт… Той едва ли ще поиска да разговаря с мен отново…
— Напротив. И той, и аз сме готови да ви помогнем с каквото можем, за да започнете отначало. Можете да ни се доверите. Ала преди това трябва да свършим още нещо. Има един човек, който се налага да бъде спрян и само вие и вашите сестри можете да ни помогнете за това. Единствено вашите показания ще могат да послужат за задържането му.
— Имате предвид баща ми?
— Не вашия баща, мадмоазел. Не ви ли казах, че Еркюл Поаро знае всичко? Снимката ви е разлепена из всички полицейски управления. Не е трудно човек да разбере, че вие сте Шийла Кели — добре известна като крадла, изпратена преди няколко години в поправителен дом. А когато са ви пуснали от дома, навън ви е посрещнал мъж, който се е представил като генерал Грант и ви е предложил да работите за него като негова „дъщеря“. Обещал е много пари, много забавления, приятно прекарване. От вас се е искало единствено да предложите „праха“ на приятелите си, като казвате винаги, че някой друг ви го е дал. Вашите така наречени „сестри“ са в същото положение като вас. — Поаро замълча, след което продължи: — Да вървим, мадмоазел — този човек трябва да бъде изобличен и осъден. А след това…
— Да, какво ще стане след това?
— Ще се посветите на служба на Боговете… — усмихна се той.
VII.
Майкъл Стодарт не можеше да откъсне изумения си поглед от лицето на Поаро.
— Генерал Грант ли? Самият генерал?
— Точно така. Целият мизансцен е бил твърде фалшив. И статуетки те на Буда и уж оригиналните медни предмети и прислужникът индиец. А също и подаграта! Просто не съвпадаше с възрастта му. Бащи на деветнайсетгодишни момичета не страдат от подагра. Та реших да се убедя. При излизането си от дома му се престорих, че се спъвам и се подпрях на болния крак. Джентълменът дори не забеляза! Наистина е много, много фалшив този генерал! Но идеята не е била лоша. Генерал в оставка, живял в Индия, известна комична фигура на раздразнителен мъж с болен черен дроб. Но той се заселва не близо до другите пенсионирани военни, а на място, което е прекалено скъпо за един бивш военен. Тук живеят богати хора, хора от Лондон — чудесен пазар за неговата стока. И кой би заподозрял четири жизнерадостни, привлекателни млади момичета? Ако нещо се разкрие, те по-скоро ще минат за жертви, отколкото за съучастнички.