— Мосю Поаро, ще ми дадете ли автограф…
Десета глава
Стадото на Герион
I.
— Наистина се извинявам, задето нахълтах така, мосю Поаро. — Мис Карнаби се вкопчи в чантата си, наведе се напред и се взря в лицето на Поаро. Както обикновено, говореше задъхано.
Еркюл Поаро вдигна вежди.
— Помните ме, нали? — разтревожено попита тя.
Очите на Еркюл Поаро дяволито проблеснаха и той рече:
— Помня ви като престъпника, имал най-голям късмет!
— О, бедната аз! Мосю Поаро, трябва ли да говорите такива неща? Бяхте толкова мил към мен. С Емили често си говорим за вас и ако ви споменават в някой вестник, веднага изрязваме съобщението и го залепяме в албума. Научихме и Август на нов номер. Казваме му: „Умри за Шерлок Холмс, умри за мистър Форчън, умри за сър Хенри Меривейл“, а после: „Умри за Еркюл Поаро!“ и той ляга като повалено дърво — лежи абсолютно неподвижно и не мръдва, докато не му кажем думата!
— Поласкан съм. И как е милият Август?
Мис Карнаби стисна ръце и се впусна в хвалби за своя пекинез.
— О, мосю Поаро, той е по-умен от всякога. Знае всичко. Преди няколко дни се радвах на едно бебе в детска количка, когато изведнъж усетих дръпване. Август се опитваше да прегризе каишката си. Много умно, нали?
— Струва ми се, че Август споделя престъпните наклонности, които споменах преди малко! — подхвърли Поаро.
Мис Карнаби не се засмя. Наместо това по пълното й лице се изписаха безпокойство и тъга.
— О, мосю Поаро, толкова се тревожа — задъхано изрече тя.
— Какво има? — любезно попита Поаро.
— Знаете ли, мосю Поаро, страхувам се… наистина се страхувам, че съм закоравял престъпник… ако мога да използвам такъв термин. Хрумват ми разни идеи!
— Какви идеи?
— Най-невероятни! Вчера например ми хрумна най-практичната схема как може да се извърши обир в пощата. Не мислех за това, просто изведнъж ми хрумна! Както и много оригинален начин да се избегне плащането на мито… Убедена съм… почти напълно… че ще бъде успешен.
— Вероятно — рече Поаро. — Това е опасното при вашите идеи.
— Много съм разтревожена, мосю Поаро. Възпитана съм толкова строго и затова се разстройвам, задето ми хрумват тъй незаконосъобразни… тъй наистина престъпни идеи. Бедата отчасти е в това, че сега имам твърде много свободно време. Напуснах лейди Хогин и сега работя при една възрастна дама, за да й пиша писмата всеки ден и да й чета. С писмата приключвам бързо, а щом започна да й чета, тя заспива, така че аз само седя там, а умът ми бездейства. А знаем как дяволът умее да се възползва от безделието. Неотдавна прочетох една книга… модерна книга, преведена от немски. Поставя в много интересна светлина престъпните наклонности. Човек трябва, доколкото разбрах, да пречиства своите пориви! Именно затова всъщност дойдох при вас.
— Да?
— Разбирате ли, мосю Поаро, смятам, че не е чак толкова престъпно да копнееш за вълнуващи преживявания! За беда, животът ми е бил все еднообразен. Само по време на кампанията… около пекинезите чувствах, че наистина живея. Много недостойно, разбира се, но в моята книга се казва, че човек не трябва да си затваря очите за истината. Дойдох при вас, мосю Поаро, защото се надявах, че е възможно да… да пречистя този копнеж за вълнуващи преживявания, като го впрегна в работа, ако мога така да се изразя, на страната на ангелите.
— Аха — рече Поаро. — Искате да кажете, че предлагате да станете мой колега?
Мис Карнаби се изчерви.
— Много самонадеяно от моя страна, зная. Но вие бяхте толкова мил… — Тя замълча. В бледосините й очи се четеше надеждата на отчаяно кученце, умоляващо да го изведат на разходка.
— Това е идея — бавно рече Еркюл Поаро.
— Аз, разбира се, съвсем не съм умна — обясни мис Карнаби. — Но добре умея да се преструвам. В противен случай нямаше да се задържа и един ден на работа като компаньонка. И освен това стигнах до заключението, че когато се правиш на по-глупав отколкото всъщност си, обикновено постигаш много повече.
— Вие ме очаровахте, мадмоазел — рече през смях Поаро.
— О, Господи, мосю Поаро, колко сте мил. Значи ме окуражавате да се надявам? По една случайност, неотдавна получих малко наследство… много малко, но все пак осигурява издръжка и храна за двете със сестра ми, ако бъдем пестеливи, тъй че в момента съм толкова зависима от това, което ще ми бъде заплатено.