V.
— Мис Карнаби, почакайте за момент. — Мистър Коул стисна ръката на мис Карнаби, очите му трескаво блестяха. — Имах видение… невероятно видение. Наистина трябва да ви разкажа за него.
Мис Карнаби въздъхна. Тя доста се боеше от мистър Коул и неговите видения. Имаше моменти, когато бе напълно убедена, че мистър Коул е луд.
А разказите за виденията му я караха да се чувства доста неловко. Напомняха й за някои доста смели пасажи от модерната немска книга за подсъзнанието, която бе прочела, преди да отиде в Девъншир.
— Медитирах — заговори развълнувано мистър Коул. — Бях се съсредоточил върху Пълнотата на Живота, върху Върховната Радост на Единството… Очите ми бяха отворени и изведнъж видях…
Мис Карнаби си пожела мъжът да не е видял отново това, което бе зърнал последния път — очевидно ритуален брак в древен Шумер между бог и богиня.
— Видях… — Мистър Коул се наведе към нея. Дишаше тежко, очите му изглеждаха (да, наистина) безумни. — Видях пророк Илий да слиза от Рая с огнената си колесница.
Мис Карнаби въздъхна с облекчение. Нямаше нищо против пророк Илий.
— Долу — продължи мистър Коул — се виждаха жертвени олтари на бог Ваал… стотици олтари. Един Глас ми извика: „Гледай и запомни това, което ще видиш…“
Той замълча и мис Карнаби учтиво го подкани:
— Да?
— На олтарите се виждаха жертвите — завързани, безпомощни, очакващи смъртта. Девици… Няколкостотин невинни, млади, красиви, голи девици…
Мистър Коул премлясна, а мис Карнаби се изчерви.
— После долетяха гарваните, гарваните на Один, идващи от Север. Срещнаха се с гарваните на Илий, закръжиха заедно в небето, стрелнаха се надолу и извадиха очите на жертвите. Чуваха се вопли и стенания… Изведнъж Гласът отново извика: „Гледай жертвоприношението! В този ден Йехова и Один стават кръвни братя!“ После жреците се спуснаха към жертвите, вдигнаха камите…
Мис Карнаби отчаяно се освободи от своя мъчител и промълви:
— Извинете ме за минута.
Тя припряно заговори минаващия наблизо мистър Липском, който живееше в къщичката на пазача на имението „Грийн Хилс“.
— Чудех се дали сте намерили брошката ми? — попита тя. — Трябва да е паднала някъде в тревата.
Липском, които изглеждаше напълно неподатлив на прекрасното настроение, което цареше в „Грийн Хилс“, само изръмжа, че не е виждал никаква брошка. Не било негова работа да търси загубени вещи. Той опита да отмине мис Карнаби, но тя го съпроводи, бъбрейки непрестанно за брошката си, докато се отдалечи на безопасно разстояние от мистър Коул.
В този момент от Свещената кошара излезе самият Учител. Усмихна се чаровно и мис Карнаби реши да сподели впечатленията си с него. Не мислел ли, че мистър Коул е твърде…
Учителя сложи ръка на рамото й.
— Трябва да прогоните Страха — рече той. — Съвършената Любов не познава страха…
— Но аз мисля, че мистър Коул е луд. Неговите видения са…
— Той вижда Несъвършенството — продължи Учителя — през стъклото на своята все още плътска натура. Но ще дойде ден, когато всички ще виждаме само Духовното… Лице в лице.
Мис Карнаби се почувства засрамена. Разбира се, погледнато от тази страна… Тя тихо възрази:
— А нима Липском трябва да бъде толкова груб?
Учителят отново се усмихна ангелски.
— Липском е предано куче-пазач — рече той. — Той е неук… примитивна душа, но предан… безрезервно предан.
Той се отдалечи. Мис Карнаби го видя да говори с мистър Коул и да слага ръка на рамото на мъжа. Тя се надяваше влиянието на Учителя да промени бъдещите видения на мистър Коул.
Във всеки случай оставаше само седмица до Есенния празник.
VI.
Рано следобед в деня преди празника мис Карнаби се срещна с Еркюл Поаро в малко кафене в градчето Нютън Удбъри. Жената бе задъхана и развълнувана повече от обикновено. Пиеше чай и хапваше бисквити със стафиди.
Поаро й зададе няколко въпроса, на които тя отговори едносрично.
— Колко души ще присъстват на празника? — попита мъжът.
— Сто и двайсет, струва ми се. Емелин ще бъде там, разбира се, също и мистър Коул. Той наистина се държи доста странно напоследък. Има видения. Разказа ми за някои от тях… наистина доста чудати… Надявам се, наистина се надявам, че не е луд. Ще присъстват и много нови членове… около двайсетина.