— Добре. Знаете ли какво трябва да правите?
Настъпи моментна пауза. Когато мис Карнаби отговори, гласът й прозвуча доста странно.
— Зная какво ми казахте, мосю Поаро…
— Много добре!
— Но нямам намерение да го направя — ясно и отчетливо каза Ейми Карнаби.
Еркюл Поаро се втренчи в нея. Жената стана и заговори припряно и истерично:
— Изпратихте ме там, за да шпионирам доктор Андерсен. Подозирахте го в какво ли не. Но той е чудесен човек… велик Учител. Вярвам му от цялата си душа и сърце! И нямам намерение да шпионирам повече, мосю Поаро! Аз съм една от Овците на Пастира! Учителят има ново послание към света и отсега нататък аз му принадлежа тялом и духом. И ще си платя чая, моля.
След тази патетична реч мис Карнаби хвърли на масата една лира и три пенса и изхвръкна от кафенето.
Сервитьорката трябваше да заговори два пъти Поаро, за да осъзнае той, че му представя сметката. Срещна заинтригувания поглед на навъсен мъж на съседната маса, смути се, плати и излезе.
Мозъкът му трескаво работеше.
VII.
Овците отново бяха събрани в Свещената кошара. Въпросите и отговорите от ритуала бяха изпети.
— Готови ли сте за причастието?
— Готови сме.
— Завържете очите си и протегнете дясната си ръка.
Великият пастир, обаятелен в зелената си роба, започна да обикаля неподвижните редици. Хранещият се само със зеле и непрестанно спохождан от видения мистър Коул преглътна, завладян от болезнен екстаз, когато иглата се заби в ръката му.
Великият пастир застана до мис Карнаби. Ръцете му докоснаха китката й…
— Не! За нищо на света…
Нечувани думи… безпрецедентни. Борба, гневно ръмжене. Зелените шалове бяха свалени от очите, пред които се разкри невероятна гледка — Великият пастир се бореше в желязната хватка на загърнатия в овча кожа мистър Коул и още един последовател.
Мистър Коул рязко и делово произнасяше:
— Имам също и заповед за арестуването ви. Трябва да ви предупредя, че всичко, което кажете, може да бъде използвано срещу вас при делото.
На вратата на Кошарата бяха застанали мъже в сини униформи.
— Полиция! — изкрещя някой. — Отвеждат Учителя! Отвеждат Учителя…
Всички бяха шокирани, ужасени… За тях Великият пастир беше мъченик; страдаше, както бяха страдали великите учители, заради невежеството и гоненията на останалия свят…
Междувременно детектив Коул внимателно прибра спринцовката, паднала от ръката на Великия пастир.
VIII.
— Моят смел партньор!
Поаро топло стисна ръката на мис Карнаби и я представи на инспектор Джап.
— Първокласна работа, мис Карнаби — рече инспекторът. — Не бихме се справили без вас.
— О, Господи! — Мис Карнаби беше поласкана. — Толкова мило от ваша страна. И се боя, че се забавлявах през цялото време. Толкова беше вълнуващо, докато играех ролята си. Понякога доста се вживявах. Наистина си мислех, че съм една от онези глупави жени.
— Именно на това се дължи успехът ви — обади се Джап. — Изиграхте ролята си точно както трябва. В противен случай не бихте заблудили този човек! Той е много хитър мошеник.
Мис Карнаби се обърна към Поаро:
— В кафенето беше ужасно. Не знаех какво да правя. Трябваше да действам мигновено.
— Справихте се чудесно — топло рече Поаро. — За момент си помислих, че или аз не съм с ума си, или вие сте полудели. За минутка реших, че говорите сериозно.
— За мен бе такъв шок — рече мис Карнаби. — Точно когато говорехме поверително, зърнах във витрината мистър Липском, който е пазач на „Грийн Хилс“. Седеше на масата зад мен. Нямах представа дали е случайно, или ме е проследил. Както вече казах, трябваше да действам мигновено и да вярвам, че ще се досетите.
— Наистина се досетих — усмихна се Поаро. — Само един човек седеше достатъчно близо и можеше да е чул разговора ни. Веднага щом излязох, наредих да го проследят, когато си тръгне от кафенето. Когато той се върна право в Светилището, разбрах, че мога да разчитам на вас и че няма да ме подведете… Но се боях, че вие може да се окажете в опасност.
— Съществуваше ли… реална опасност? Какво имаше в спринцовката?
— Вие ли ще обясните, или аз? — намеси се Джап.