— Мадмоазел — започна мрачно Поаро, — този доктор Андерсен е разработил съвършена схема за убийство… изкусно убийство. През по-голямата част от живота си е правил бактериологични изследвания. Създал е химическа лаборатория в Шефилд под друго име. Там е получавал по лабораторен път култури на различни бацили. По време на празниците е инжектирал на последователите си малка доза хашиш, който предизвиква халюцинации за величие и приятно усещане за щастие. Така правел привържениците си зависими. С Духовните радости, които им обещавал.
— Невероятно — промълви мис Карнаби. — Наистина невероятно усещане.
Еркюл Поаро кимна.
— Благодарение на личното си обаяние и действието на наркотика е притежавал способността да създаде масова истерия. Но е имал и друга цел. Благодарните самотни жени завещавали парите си на сектата. Една след друга тези жени умирали. Умирали в собствените си домове и очевидно от естествена смърт. Без да навлизам в подробности, ще се опитам да обясня. Възможно е по лабораторен път да се създадат устойчиви култури от някои бактерии. Например бацилът, който причинява колит. Бацилите на коремния тиф могат да бъдат инжектирани в човешкото тяло. Също и пневмококите. Съществува също туберкулинът, който е безобиден за здрав човек, но изостря болестта при страдащите от туберкулоза. Разбирате ли колко умен е бил доктор Андерсен? Дамите са щели да починат в различни части на страната, различни лекари са щели да установят настъпването на смъртта и не е съществувал никакъв риск да възникнат подозрения. Предполагам, освен това, е разработил вещество, което да забавя, но да усилва действието на избраните бацили.
— Той е самият дявол! — намеси се инспектор Джап.
— По мое нареждане му казахте, че страдате от туберкулоза — продължи Поаро. — Когато Коул арестува доктор Андерсен, в спринцовката открихме туберкулин. Тъй като вие сте здрава, той нямаше да ви навреди. Именно затова ви принудих да споменете, че дробовете ви са болни. Дори тогава се страхувах, че може да използва друг бацил, но уважих смелостта ви и ви позволих да поемете риска.
— О, всичко е наред — рече мис Карнаби. — Нямам нищо против да поемам рискове. Страхувам се само от биковете в полето и други подобни неща. Но имате ли достатъчно доказателства, за да бъде осъден този ужасен човек?
— Куп доказателства — ухили се Джап. — Открихме лабораторията, културите от бактерии и цялото оборудване!
— Вероятно е извършил доста убийства — обади се Поаро. — Сигурен съм, че е бил изключен от университета в Германия по друга причина, а не защото майка му е била еврейка. Това просто е била правдоподобна история за обяснение на пристигането му тук. Предполагам, че всъщност е чист ариец.
Мис Карнаби въздъхна.
— Какво има? — попита Поаро.
— Мислех си за прекрасния сън, който ме споходи по време на първия празник… заради хашиша, предполагам. Подредих света толкова добре — без войни, без бедност и болести, без грозота…
— Трябва да е бил прекрасен сън — със завист подхвърли Джап.
— Трябва да се прибирам вкъщи — скочи мис Карнаби. — Емили беше толкова разтревожена. А и както чувам, на Август му е мъчно за мен.
Поаро се усмихна и рече:
— Уплашил се е, предполагам, че също като него, възнамерявате да умрете за Еркюл Поаро!
Единадесета глава
Ябълките на Хесперидите
I.
Еркюл Поаро замислено се вгледа в лицето на мъжа зад голямото махагоново бюро. Забеляза гъстите вежди, стиснатите устни, хищната линия на челюстта и проницателните очи. Докато гледаше мъжа, разбра защо Еймъри Пауър притежаваше огромна финансова мощ.
Щом сведе очи към дългите изящни ръце, които лежаха на бюрото, осъзна също защо Еймъри Пауър си бе спечелил славата на велик колекционер. Бе известен от двете страни на Атлантика като познавач на произведенията на изкуството. Страстта му към изкуството вървеше ръка за ръка със също толкова силна страст към историята. За него не бе достатъчно едно нещо да е хубаво — то трябваше да бъде с дългогодишни традиции.
В момента Еймъри Пауър говореше. Гласът му бе спокоен, тих и овладян, но постигаше по-голямо въздействие от какъвто и да било силен звук.
— Зная, че напоследък не се захващате с много случаи. Но мисля, че с този ще се заемете.
— Значи аферата е от изключително значение?
— Да, за мен.