— Върна ли се Пинг Чао?
— Преди половин час.
— Сам ли?
— Не, придружен от неколцина добре въоръжени бандити. Ако ги нямаше, моите хора щяха да го хванат.
— Трябва някак да го уведомим, че Сум се намира в ръцете на брата на мисионера.
XIX. ЧЕРНИЯТ ЗАТВОР
На другия ден, няколко часа преди залезслънце, група китайци във великолепни костюми на жители от южните провинции се спря пред южната врата на татарския град, до началото на каменния, прехвърлен през рова мост.
В групата бе водачът на „Жълтият кръст“, господин Мускардо, Енрико, Сенг и осмина здрави китайци, избрани измежду най-смелите и силните.
М-анджурските войници, които пазеха вратата, видяха групата и насочиха срещу нея две картечници. В същото време известиха и стражата, която се намираше в кулата.
Един офицер запита:
— Какво искате?
— Чакаме боксерите, за да влезем с тях — каза водачът на „Жълтият кръст“, пристъпвайки напред. — Представители сме на бунтовниците от южните провинции.
— Имате ли заповед за влизане?
— Да, подписана от Сум, капитан на императорската стража.
— Само че тази вечер новият император няма да ви приеме. Не е предупреден за присъствието ви в Пекин.
— Ще се настаним някъде вътре и ще почакаме до утре.
— Познавате ли някого в града?
— Познати сме на един от вашите мандарини, Пинг Чао — каза водачът смело, решен на всичко, само да успее. — Ще идем да се подслоним при него.
— Щом като ви познават Пинг Чао и капитан Сум, не мога да ви спирам. Ще влезете заедно с боксерите водачи, а ние ще предупредим императора.
По пътя за китайския град се появи колона с факлоносци отстрани и група музиканти отпред, които свиреха на „хиуни“.
След свирачите вървяха сто и петдесет боксерски водачи, представители на разните средни и северни провинции, с железни каски и стоманени ризници, с издути от всякакви стари и нови оръжия пояси.
След тях влезе и групата на водача на „Жълтият кръст“. Като преминаха тежката врата, те се отделиха, като оставиха боксерите да вървят напред.
Десетте китайци и двамата европейци стигнаха до храма почти в едно и също време, макар че бяха минали по различни пътища, за да премахнат всяко подозрение.
Водачът навлезе в улица от блестящи палати в най-чист китайски стил и се спря до висока десетина метра стена, иззидана от мраморни блокове и широки порцеланови плочки.
— Претърсете наоколо! — заповяда той.
Китайците се пръснаха във всички посоки, а той се обърна към господин Мускардо:
— Тук се намира брат ви.
— А Пинг Чао?
— Сигурно е в императорския дворец. В качеството си на съветник на империята ще присъствува на приема на боксерските водачи.
— Ще съжалявам, ако не го намеря — каза мрачно господин Мускардо.
— Хвърляйте куките! — извика водачът.
Двама китайци развързаха въжетата, които бяха намотали на поясите си, и се опитаха да забият куките. Усилията им останаха напразни, тъй като зидът бе покрит отгоре с порцеланови керемиди и остриетата не се задържаха.
— Предвидих това — каза водачът. — Ето защо наредих да се носи въжена стълба. Моите хора толкова бързо се изкачват по нея, че и клоуните биха им завидели.
По даден знак на водача китайците образуваха пирамида един върху друг. С изумителен скок последният се намери на върха на стената и заби здраво куките на въжената стълба.
Пръв се изкачи господин Мускардо, последван от Енрико и всички останали. Спуснаха стълбата от другата страна и всички слязоха в градината, която се простираше около двореца на императорския съветник.
Веднага забелязаха светлини сред високите дървета.
— Слугите са още будин — каза водачът на „Жълтият кръст“. — Сигурно чакат господаря си. Ще ги изненадаме.
Водачът и господни Мускардо се спряха пред главната врата, до която се стигаше по широка външна стълба.
Водачът хвана чука и силно разтърси металния диск, който издаде остър звук.
Малко след това отвътре един глас запита:
— Кои сте вие?
— Приятели на Пинг Чао.
— Как сте влезли?
— Господарят ти ни даде ключа. Отвори по-скоро!
— Заповядаха ми да не отварям на никого.
— Искаш ли да ядеш бой от господаря си? Казах ти, че ни изпраща мандаринът.
Пред тази заплаха слугата не издържа. Вдигна лоста на вратата и се появи на прага с малък фенер в ръка.
Водачът го сграбчи веднага през кръста и пъхна револвера в гърлото му:
— Ако проговориш, ще те убия! Вържете го и му запушете устата!
Когато заповедта бе изпълнена, водачът, двамата европейци, Сенг и още двама изкачиха мраморната стълба към горния етаж.