— Татко — каза, като задушаваше хълцането си. — Татко, виж ме!.
Мандаринът чу тези думи и отвори отново очи, замъглени от смъртта. Те блеснаха за миг и лека руменина покри бледите му страни.
— Уанг… — промълви той. — Прости ми …убих …ми …сио…нера…
— Кого? — попита младежът развълнувано.
— Твоя…
— Отец Георги!
— Да, отец… Геор…ги…
— Нещастнико! Какво си направил! — извика Уанг, като се разхълца.
— Прости ми, сине… Още те обичах…
— Прощавам ти, татко.
— Евро…пейците…спаси ги…не искам да умрат…
— Какви европейци?
— Там…там… — пошушна мандаринът, като вдигна с последни усилия ръка и посочи към стълбата.
Уанг скочи на крака. Едва сега забеляза двамата италианци и китайците, натрупани на площадката, за да бъдат убити на куп.
— Никой да не ги пипа! — извика той, като се обърна към войниците. — Освободете ги веднага!
— Господине, те са християни — каза офицерът.
— Освободете ги! — повтори Уанг с глас, който не търпеше възражение. — Аз заповядвам тук!
Наведе се отново към баща си: мандаринът бе вече издъхнал.
Младежът склопи очите му и тихо прошепна:
— Господ го е повикал!
Стана и като видя трупа на мисионера, коленичи и простена:
— Печален ден! Съдбата ми отне и двамата!
ЕПИЛОГ
Един час след тези събития господин Мускардо, Енрико и Сенг напуснаха вилата на мандарина, придружени от Уанг и двама татари.
Младежът, след като разпореди да приготвят величествено погребение на мисионера и на баща си, се зае да изведе на сигурно място приятелите си.
Пекин се заливаше в кръв, а разюзданите боксерски тълпи, все още ненаситени, се скитаха из града и преследваха всички християни.
Повече от пет хиляди християни бяха избити по най-варварски начин само в китайските квартали.
Като свършиха с християните, бунтовниците се заеха с всички онези, които можеха да имат някакви връзки с европейците, унищожавайки ги масово по домовете им, без да пощадят нито пол, нито възраст.
И не само в Пекин ставаше това. По всички провинции избиваха християните и мъчеха жестоко монасите и мисионерите, преди да ги убият.
Целият Китай, от изток до запад, от север до юг, беше в пламъци.
Ползвайки се с името на баща си, Уанг успя въпреки всичко това да изведе приятелите си извън татарския град, където бяха вече започнали кланета на противниците на новия император, и веднага ги отправи към кулата Юнгти, където членовете на „Жълтият кръст“ се бяха вече върнали. Но братът на Хан го нямаше.
След като уби мандарина, за да отмъсти за клането в Минг, той бе изчезнал безследно. Вероятно при бягството си бе срещнал боксерски орди и бе убит както толкова други.
Уанг държа другарите си няколко дни в кулата, тъй като се боеше от бунтовническите банди, които още обсаждаха английската легация и подлагаха кварталите на огън и сеч, като оставяха след себе си купища развалини; една тъмна нощ ги отведе незабелязано до Императорския канал, където ги очакваше рибарска джонка, принадлежаща на християни.
— В Пекин ли ще се върнете? — попита господин Мускардо доблестния младеж.
— Обещах на баща си да ви спася и няма да ви напусна, докато не ви видя сред европейските войски.
Джонката успя да слезе безопасно на петнадесет мили от Тиеншин. Там европейците се видяха принудени да изоставят джонката, за да не бъдат хванати от бунтовниците.
По това време още се надяваха да спасят легациите, които обаче изчезваха една след друга.
Огромни орди бунтовници и хиляди войници се бяха струпали в града с множество топове и отблъскваха победоносно незначителните, макар и храбри, европейски колони.
Подкрепленията, които се изпратиха по-късно от европейските народи и от Япония, имаха само частични успехи, за които скъпо заплатиха.
Намирайки се в невъзможност да продължи този път, Уанг отведе двамата италианци в едно свое имение, което се намираше по на север и избегна благополучно кръвожадните орди.
Там останаха до края на юли, когато европейските и японски войски с последно усилие разпръснаха императорските и бунтовнически войски. После качи двамата италианци на една джонка, която слизаше по Пей-хо, и ги отведе благополучно до Таку.
— Ето вашето знаме — каза Храбрият младеж, като им посочи флага на един военен кораб. — Моята мисия свърши. Ще простите ли сега на баща ми?
— Прощаваме му.
— Вие сте благородни — отговори младият капитан с насълзени очи. — благодаря ви заради баща ми.
— Прощаваме и на Сум — каза бившият стрелец. — Като го видите, кажете му да се разкае за престъпленията си.