Облегна се на рамката на вратата и се загледа в огромното дърво. То бе осеяно с мънички светлинки, като звездички, и излъчваше омайния си горски аромат.
- О, ето я и моята спяща красавица - обади се Майкъл и я дари с една от своите безкрайно любящи и покровителствени усмивки, които преди я караха да се хвърля в прегръдките му. Но този път не помръдна. Гледаше го как слиза с бързи и леки движения по стълбата и тръгва към нея. - По-добре ли си, принцесо?
- Много е красиво - рече тя. - А песента е много тъжна. Обгърна кръста му и склони глава на рамото му, без да откъсва очи от дървото. - Свършил си страхотна работа.
- Да, но сега идва веселата част - каза той, целуна я леко по бузата и я поведе през стаята към малката маса до прозорците. Там имаше отворен кашон и Майкъл я подкани да погледне вътре.
- Боже, колко са красиви!
Тя извади едно бяло порцеланово ангелче с лека руменина по бузките и позлатени крилца. Имаше и великолепен Дядо Коледа, и мъничка китайска кукла, облечена в истинско червено кадифе.
- Колко са фини! Откъде са? - Извади златна ябълка и красива петолъчна звезда.
- Събирам ги от години. Започнах още в колежа. Нямах представа, че са предназначени точно за това дърво в точно тази стая. Ето, вече избра първата. Чаках те, исках да го направим заедно.
- Ангелът - каза тя. Вдигна го за кукичката и го занесе до дървото, за да го види по-добре на меката светлина. Ангелът държеше мъничка позлатена арфа и дори малкото му личице беше детайлно изрисувано - с мъничка червена уста и сини очи. Тя го вдигна толкова високо, колкото можа и закачи кукичката на едно потрепващо клонче. Ангелът се завъртя на невидимата в мрака кукичка и увисна като колибри в полет.
- Мислиш ли, че ангелите наистина правят така - застиват във въздуха като колибрита? - прошепна тя.
- Вероятно. Нали ги знаеш. Обичат да парадират. - Стоеше зад нея и целуна косата и?.
- Какво щях да правя без теб? - попита тя. Ръцете му се плъзнаха около кръста и? и тя ги стисна. Обичаше жилестите му мускули, големите силни пръсти, които я държаха така здраво.
За миг огромното дърво и красивата игра на светлинките сред тъмнозелените клони я погълнаха изцяло. Тъжната песен завладя слуха и?. Мигът бе застинал като мъничкия ангел. Нямаше бъдеще, нямаше минало.
- Много се радвам, че се върна - прошепна и затвори очи. - Беше непоносимо. Без теб нищо няма значение. Вече не искам да се разделяме. - Разтърси я дълбока болка - ужасна, изгаряща тръпка, която тя заключи в себе си, когато се обърна, за да положи отново глава на гърдите му.
Четирийсет и шест
23-ти декември. Нощта беше много студена, но приятна, защото всички Мейфеър щяха да дойдат на коктейли и малко коледни песни. Всички онези коли пак щяха да се плъзнат по заледените улици. Беше прекрасно и че на Коледа бе истинска зима. Дори прогнозираха сняг.
- Бяла Коледа, можеш ли да си представиш? - каза Майкъл. Гледаше през прозореца на предната спалня, докато обличаше пуловера и коженото яке. - Може да завали сняг довечера.
- Ще е страхотно за партито - отвърна тя, - точно като за Коледа.
Беше се сгушила в стола до газовия огън, завита с юргана. Бузите и? бяха яркочервени и въобще цялата се беше позакръглила. Както всички бременни жени, и тя сияеше - сякаш попила сиянието на огъня.
Никога не бе изглеждала така спокойна и ведра.
- Това ще е още един подарък за нас, Майкъл - каза тя.
- Да, още един подарък - отвърна той, като продължаваше да гледа през прозореца. - Казват, че ще вали. И знаеш ли, Роуан - когато си тръгнах оттук, Коледата също беше бяла.
Извади вълнения шал от чекмеджето на скрина и го уви на врата си под яката на палтото. После си сложи дебели вълнени ръкавици.
- Никога няма да я забравя, за първи път виждах сняг. Разхождах се точно тук, по Първа улица, а когато се прибрах у дома, разбрах, че татко е умрял.
- Как е станало? - Колко съчувствена изглеждаше, дори леко свъси чело. Лицето и? беше така гладко, че и най-лекото притеснение минаваше като сянка по него.
- При пожар в един склад на «Чупитулас» - отвърна Майкъл. - Така и не разбрах подробностите. Началникът им казал да се махат, защото покривът ще се срути, но един от тях паднал долу или нещо подобно, а татко се върнал да го извади. Точно тогава покривът паднал. Казаха, че се разлюлял като гигантска вълна и после се срутил вътре. Цялата сграда просто експлодирала. Изгубили трима пожарникари този ден. А през това време аз се разхождах из Гардън Дистрикт и се наслаждавах на снега. Затова се преместихме в Калифорния. Всички от семейството бяха починали - всички лели, чичовците. До един погребани в гробището «Свети Йосиф», и все от «Лониган и синове». До един.