- Пак изтъркани думи и стари фрагменти.
- Но ти помниш всичко. Върни се до първичната идея - че вещиците ще бъдат спасени.
Тишина.
- Тринайсетте вещици ще получат възмездие в момента на моя последен триумф. Като награда за Лашър, техния верен слуга, екзекуциите на Сузан и Дебора ще бъдат отмъстени. Когато Лашър стъпи през портала, Сузан няма да е умряла напразно. Дебора също.
- Това ли беше пълното значение на думата «спасени»?
- Сега знаеш пълното обяснение.
- И как ще го направя? Все ми казваш, че ще разбереш, когато и аз разбера, а аз ти казвам, че няма да мога.
- Спомни си разговора си с Аарън - че аз съм част от живота, че моите клетки могат да се смесят с клетките на плътта, и то чрез мутация, чрез отдаване.
- Явно тук е ключът. Ти се страхуваш от това отдаване. Страхуваш се да бъдеш заключен във форма, от която няма да можеш да избягаш. Осъзнаваш ли какво е да си от плът и кръв? Можеш да изгубиш безсмъртието си. Можеш да бъдеш унищожен по време на мутацията.
- Не, няма да изгубя нищо. Когато бъда в новата си форма, ще отворя и за теб път към нова форма. Винаги си го знаела. Знаеше го, когато за първи път чу легендата от родствениците си. Знаеше защо има дванайсет крипти и една врата.
- Искаш да кажеш, че мога да стана безсмъртна.
- Да.
- Това ли виждаш?
- Винаги съм го виждал. Ти си моята перфектна спътница. Ти си вещицата на вещиците. Имаш силата на Жулиен и волята на Мери Бет. Имаш красотата на Дебора и Сузан. Душите на всички мъртви са в твоята душа. Пътувайки през мистерията на клетките, те стигнаха до теб, оформиха теб, сътвориха съвършената. Ти сияеш ярко като Шарлот. По-красива си дори от Мари Клодет и Анжелик. Твоят огън е по-силен дори от този на Маргьорит и на моята бедна Стела. Имаш по-голямо въображение дори от обичните ми Анта и Деидре. Ти си избраната.
- Душите на мъртвите още ли са в тази къща?
- Душите на мъртвите напускат земята.
- Тогава какво видя Майкъл в тази стая?
- Видя остатъчни образи на мъртвите. Такива образи се излъчиха и от предметите, които докосваше. Те са като жлебовете на фонографски цилиндър. Ако сложиш иглата в жлеба, ще чуеш гласа. Но певецът няма да е там.
- Но защо се бяха скупчили около него, докато докосваше куклите?
- Както ти казах, това са само впечатления, остатъчни образи. Въображението на Майкъл ги е съживило и ги е раздвижило като марионетки.
- Но защо вещиците са пазили тези кукли?
- За да играят същата игра. Това е като да пазиш снимка на майка си и щом я вдигнеш към светлината, все ти се струва, че в очите и? грее живот. Тогава вероятно ще повярваш, че душите на мъртвите отиват някъде, в някое друго селение, във вечността. Аз самият не съм видял никаква вечност. Виждам само звездите.
- Мисля, че са призовавали духовете на мъртвите чрез тези кукли.
- Това е като да се молиш. Да се сгряваш с остатъчните образи. Не е възможно нищо повече. Душите на мъртвите не са тук. Духът на моята Сузан мина покрай мен и отлетя нагоре. Душата на Дебора се издигна като с криле, когато крехкото и? тяло полетя от кулата на църквата. Куклите са просто сувенири. Нима не разбираш, че това вече няма значение. Куклите и смарагдът са само емблеми. Вече излизаме от областта на емблемите, спомените и пророчествата. Преминаваме в ново измерение. Представи си портала, ако искаш. Ще минем през него - от тази къща към света.
- И това преобразуване може да бъде повторено. Така ли?
- Това е по твоята специалност, Роуан. Аз прочетох книгата на живота, надничайки над рамото ти. Всички живи клетки могат да се възпроизведат. В много отношения и аз мога. Моите клетки могат да се присадят на твоите. Има възможности, за които дори не си мечтала.
- И ще стана безсмъртна?
- Да. Ще станеш моя спътница. Моя любовница. Безсмъртна като мен.
- Кога ще се случи това?
- Ще разбера, когато ти го узнаеш. А ти ще знаеш много скоро.
- Абсолютно сигурен си в мен, нали? Не знам как да го направя. Казах ти.
- А какво ти казват сънищата?
- Това са кошмари, пълни с неразбираеми образи. Не зная откъде идва тялото на масата. Не зная защо Лемли е там. Не разбирам какво искат от мен и не желая да виждам отново Ян ван Абел разкъсан. Онова място няма никакво значение за мен.
- Успокой се, Роуан. Позволи ми да те успокоя. Сънищата ти говорят. Но истината ще дойде от самата теб - ще изскочи от врящия казан на ума ти.
- Не, махни се от мен. Искам само да говорим.
Тишина.
- Ти си порталът, любима моя. Жадувам за плътта. Изморих се от самотата. Не знаеш ли, че времето вече настъпва? Моята майка, красивата ми майка… Сега е времето да се преродя.
Тя затвори очи, усещаше устните му по тила си, пръстите му плъзнаха по гръбначния и? стълб. Топла длан я притисна между краката и в нея се вмъкнаха пръсти. Устни притиснаха устните и?. Пръсти защипаха болезнено прекрасно зърната и?.