- Да…
- Помниш ли какво ти е казал Леуелин? Че Жулиен от съня му не приличал на Жулиен приживе. Помниш ли? Е, точно тук е ключът. Във видението Дебора беше съвсем различно същество. На онзи проклет ъгъл в Сан Франциско аз ги почувствах и двамата - бяха каквито ги помнех - мъдри, добри и знаещи. Знаеха, че Роуан е в ужасна опасност и че трябва да се намеся. А изражението на Жулиен в автобуса беше толкова… тревожно и все пак спокойно. Не мога да го опиша с думи. Беше загрижен и все пак необезпокоен…
- Мисля, че зная какво се опитваш да кажеш.
- Казаха ми да си вървя у дома. Че от това имам нужда. Аарън, защо той не гледаше право към мен на улицата?
- Може да има много причини. Сигурно е нещо свързано с това, което казваш. Ако наистина съществуват някъде, сигурно им е трудно да се проявят тук. За разлика от Лашър. И това е изключително важно за разбирането ни за цялата тази история. Но ще се върна на въпроса по-късно. Продължавай…
- Е, сигурно се досещаш? Дойдох си у дома с частен самолет и лимузина. Всичко организирано от братовчеда Райън. Сякаш бях някаква проклета рокзвезда. А тя дори не ме попита какво се е случило. Защото тя вече не е Роуан. Пленена е от нещо. Усмихва се, преструва се, взира се в мен с големите си тъжни сиви очи. Аарън, най-лошото е…
- Какво, Майкъл?
- Тя ме обича и сякаш безмълвно ме умолява да не и? се противопоставям. Знае, че мога да прозра заблудата. Господи, чувствам го, когато я докосна! А тя го знае и безмълвно ме умолява да не я притискам в ъгъла и да не я карам да лъже. Отчаяна е. Дори мога да се закълна, че е уплашена.
- Да, поддала се е на коварството му. Тя говори и с мен. Започнали са нещо като общуване, след като си тръгнал. Вероятно дори преди да си тръгнеш.
- Какво? Защо не ми каза?
- Майкъл, имаме си работа със същество, което знае какво си говорим, дори сега.
- Господи!
- Няма къде да се скрием от него - продължи Аарън. - Освен вероятно в светилището на собственото си съзнание. Роуан ми каза много неща. Но най-важното е, че цялата битка сега е в нейните ръце.
- Но сигурно можем да направим нещо. Знаехме, че ще се стигне дотук. Още при първата ни среща ти вече знаеше, че ще се случи.
- Не е в това въпросът, Майкъл. Единствено тя може да стори нещо. А като я обичаш и оставаш близо до нея, ти наистина използваш старите човешки инструменти.
- Това няма да е достатъчно! - Вече не можеше да издържа. Стана и закрачи из стаята. После се наведе, подпрял ръце на полицата на камината, и се втренчи в огъня. - Трябваше да ми се обадиш. Трябваше да ми кажеш.
- Добре, ядосвай се на мен, ако ще ти олекне, но работата е там, че тя ми забрани да ти се обаждам, заплаши ме. Държа се много зловещо. Някои от заплахите и? бяха поднесени като предупреждения - че невидимият и? приятел искал да ме убие и скоро щял да го стори - но си бяха чисти заплахи.
- Господи, кога е станало това?
- Няма значение. Тя ми каза да си вървя в Англия, докато все още имам възможност.
- Наистина ли? Тя ли ти го каза? И какво още?
- Аз реших да остана. Въпреки че, честно да ти кажа, не знам какво още мога да сторя тук. Тя искаше да останеш в Калифорния, защото мислеше, че там ще си в безопасност. Но, както виждаш, ситуацията стана твърде сложна, за да може да бъде намерено някакво просто и буквално обяснение на думите и?.
- Не те разбирам. Какво означава буквално обяснение? Какво друго обяснение може да има? Не схващам.
- Майкъл, тя говореше със загадки. Не беше общуване, а по-скоро демонстрация на някаква борба. Отново ти припомням, че ако реши, това същество може да бъде с нас в момента, в тази стая. Няма сигурно място, където да заговорничим на глас срещу него. Представи си боксов мач, в който противниците могат да си четат мислите. Представи си война, в която всяка стратегия се долавя телепатично от врага още в началото.
- Това вдига залога, увеличава вълнението, но не е невъзможно.
- Съгласен съм, но според мен няма никакъв смисъл да ти предавам думите на Роуан. Достатъчно е да кажа, че тя е най-способният противник, изправял се пред това създание.
- Аарън, ти много отдавна я предупреди да не му позволява да я отделя от нас. Предупреди я, че той ще се опита да я откъсне от хората, които тя обича.
- Така е. И съм сигурен, че Роуан го помни. Тя е от хората, които не забравят нищо. Повярвай ми, опитах се да споря с нея и с нейната наука. Казах и? с най-прости думи защо не бива да позволява на това създание да мутира. Но решението е в нейните ръце.