Двадесетина раздърпани сенки изсъскаха в съгласие, но смехът на Моли Гру се изсипа върху им трополящ и жилещ като градушка:
— Може и да си плати — подигра ги тя, — но не и на шайка дрънкащи страхливци. Замъкът му гние и се руши с всеки изминал ден, а хората му са твърде стари да носят доспехи, но той ще царува вечно, ако зависи от смелостта на капитан Къли.
Шмендрик изви вежда, а Къли поруменя като репичка.
— Трябва да разберете — измънка той. — Крал Хагард има един Бик…
— А, Червеният бик, та Червеният бик! — прихна Моли. — Знаеш ли, Къли, след всичките тия години в гората с теб почвам да мисля, че Бикът не е нищо друго освен галеното име, с което наричаш страха си. Ако още веднъж чуя тая измислица, ще отида и сама ще поваля дъртия Хагард, та всички да те знаят що за…
— Достатъчно! — изрева Къли. — Не пред непознати!
Той задърпа меча си, а Моли го посрещна с още смях и разтворени ръце. Около огъня мазни длани заопипваха дръжки на ками, а лъкове се заопъваха сякаш от само себе си, но в този момент се намеси Шмендрик, опитвайки се да спаси от удавяне гордостта на Къли. Мразеше семейните кавги.
— В моята страна пеят една балада за теб — започна той. — Не си спомням точно как започва…
Капитан Къли се извъртя като котка, която дебне опашката си.
— Коя? — попита.
— Не знам — отговори Шмендрик, стреснат. — Повече от една ли има?
— Разбира се! — извика Къли, засиял и наедрял от гордост като бременен. — Уили Джентъл! Уили Джентъл! Къде е тоя момък?
Един младеж с провиснали коси, лютня и пъпки по лицето се домъкна при тях.
— Възпей подвизите ми пред господина — нареди му капитан Къли. — Изпей оная песен, дето те приемаме в дружината. От миналия вторник не съм я слушал.
Менестрелът въздъхна, изсвири един акорд и запя с треперещ контратенор [13]:
— А сега идва най-добрата част — прошепна Къли на Шмендрик. Той развълнувано пружинираше на пръсти и се прегръщаше сам.
— Като овце — въздъхна Къли.
Докато останалите седемнадесет строфи се лееха, той се поклащаше, тананикаше и дори отби три шпаги с ръката си, в екстатично неведение за подигравките на Моли и нетърпението на хората си. Когато баладата най-сетне свърши, Шмендрик заръкопляска шумно и искрено и похвали Уили Джентъл за техниката на дясната му ръка.
— Наричам го метод на Алан-а-Дейл — отвърна менестрелът.
Щеше да разясни думите си, но Къли го прекъсна:
— Браво, Уили, добро момче си ти, хайде сега изсвири и останалите.
Той засия от изражението на Шмендрик, което магьосникът се надяваше да изобразява приятна изненада.
— Казах, че за мен има няколко песни. Трийсет и една са, ако трябва да бъда точен, макар че никоя от тях не е включена в сборника на Чайлд засега…
Очите му внезапно се облещиха и той сграбчи магьосника за раменете.
— Не е възможно вие да сте самият господин Чайлд, нали? — попита. — Чувал съм, че той често обикаля света в търсене на балади, предрешен като обикновен човек.