— Ще й звънна набързо, докато ти приключиш тук.
Френсиз прекъсна работата си и го изпрати с поглед. Изпита усещането, че й предстои една от нощите, когато се будеше в студените предутринни часове от стоновете, които Тони издаваше насън, докато се мяташе, усукан в завивките. Тя никога не се оплака пред него; беше чела достатъчно за серийните убийци, за да може да предположи какви ужаси се крият в подсъзнанието му. Радваше се на това, което двамата можеха да споделят, но не искаше да се среща с неговите демони.
Не можеше да предположи доколко се различаваше в това отношение от Карол Джордан.
Глава 5
Карол се беше облегнала на дивана. С едната си ръка стискаше телефонната слушалка, а с другата чешеше козината на черния си котарак, Нелсън.
— Наистина ли нямаш нищо против? — попита тя, съзнавайки, че го казва съвсем формално. Тони никога не предлагаше нещо, което не можеше да даде.
— Ако искаш да ти помогна, трябва да видя инструкциите, когато ти ги дадат. Най-разумно би било да ги донесеш тук, за да ги разгледаме двамата — отвърна Тони с крайно делови тон.
— Наистина съм ти много благодарна.
— Няма проблем. В сравнение с това, върху което сме работили преди, ще бъде чисто удоволствие.
По гърба й полазиха мравки. Според едно поверие някой минаваше по гроба й.
— Чу ли, че Ванс обжалва?
— Съобщиха по радиото — каза Тони.
— Няма да успее, нали знаеш — каза тя с далеч по-голяма увереност, отколкото изпитваше всъщност. — Сега, благодарение на нашите усилия, той си е редови клиент на затворите на Нейно величество. Опита всички възможни номера, включително и най-невероятните, по време на процеса, и въпреки това ние успяхме да убедим във вината му съдебните заседатели, които бяха предварително настроени в негова полза. Номерата му няма да минат и пред Апелативния съд.
Нелсън измяука възмутено, защото пръстите й се бяха впили прекалено силно в гърба му.
— Ще ми се да вярвам, че е така. Но винаги съм имал някакво неприятно предчувствие за Ванс.
— Стига сме говорили за него. Утре, веднага щом инструкциите пристигнат, тръгвам право за летището и се качвам на първия самолет за Единбург. От там ще наема кола и ще ти се обадя веднага.
— Добре. Аз… ако искаш, можеш да спиш у дома — допълни той смутено. Но от разстояние е трудно да се различи несигурност от нежелание.
Колкото и да й се искаше да разбере докъде са ги довели двете години раздяла, Карол знаеше, че трябва да си остави някакъв вариант за изход.
— Благодаря, но и без това ти създавам достатъчно неприятности. Запази ми място в някой хотел или пансион, което е по-удобно.
Настана кратко мълчание. После Тони подхвана:
— Има тук едно-две места, за които съм чувал добри отзиви. Ще се поогледам утре. Но ако все пак решиш…
— Ще ти кажа.
Празно обещание; подтикът трябваше да дойде от негова страна.
— Наистина ще те очаквам с нетърпение, Карол.
— Аз също съм нетърпелива. Толкова време мина…
Той се засмя тихичко.
— Всъщност не толкова много. Може би точно толкова, колкото е трябвало. До утре тогава.
— Лека нощ, Тони. И благодаря.
— Това е най-малкото, което мога да направя за теб. Довиждане, Карол.
Тя чу изщракването, после слушалката онемя. Изключи я и я остави да се плъзне на килима. После взе Нелсън на ръце, изправи се и отиде към прозореца. Оттам се виждаше старинната каменна църква, учудващо съхранена в центъра на комплекса от модерни бетонни сгради, който се бе превърнал в неин дом. Същата тази сутрин тя се бе взирала в тази гледка, обзета от елегични чувства, като на прощаване — представяше си как опакова вещите си и се пренася в Хага, за да заеме поста си на посредник за връзките с Европол. Тази представа й бе изглеждала толкова ясна, толкова бе убедена, че има силата да я превърне в действителност. А сега вече не можеше изобщо да си представи какво ще й донесе бъдещето, след като се наспи и закуси.
„Вилхелмина Розен“ мина покрай Арнхем и пристана за нощта. Кеят, който винаги ползваше, когато минаваше по долното течение на Рейн, беше едно от любимите места на двамата моряци от неговия екипаж. Само на пет минути от тук имаше селце с отличен ресторант и бар. Моряците бяха изпълнили задълженията си за рекордно време и само половин час, след като пристанаха, го оставиха сам на големия речен кораб. Изобщо не го попитаха дали иска да тръгне с тях; през всички тези години, откакто работеха заедно, той бе отишъл с тях един-единствен път, за да се почерпят, когато жената на Манфред роди. Отговорникът на машинното отделение настоя капитанът да полее бебето с него и Гюнтер. Той си спомняше онзи случай с отвращение. Бяха акостирали близо до Регенсбург и пиха в няколко бара, които задоволяваха нуждите на моряците. Имаше прекалено много бира, прекалено много шнапс, прекалено много шум и прекалено много уличници, които излагаха телата си на показ.