Колко по-хубаво беше да си остане на борда на кораба, да се наслаждава на своите тайни, без да се бои, че някой ще го прекъсне. Освен това винаги имаше нещо за вършене, ако искаше да поддържа в идеална форма стария речен кораб. Държеше месинговите части да блестят, боята винаги да е свежа и неолющена. Старото махагоново дърво, с което бяха облицовани каюткомпанията и рубката, сияеше с мек блясък от дългите години постоянно лъскане — ръцете му следваха традиция, предавана с поколения. Беше наследил корабчето от дядо си — единственото добро, което му бе направил старият мръсник.
Никога нямаше да забрави чувството на освобождение след злополуката със стария. Никой от тях не разбра нищо чак до сутринта. Дядо му беше слязъл на брега, за да прекара вечерта в някакъв бар — така правеше от време на време. Не пиеше никога с екипажа, предпочиташе да се усамотява в някоя бирария, далеч от другите хора, които слизаха от корабите. Държеше се така, сякаш беше по-високопоставен от тях, но внукът му подозираше, че се е изпокарал с всички шкипери по Рейн заради фанатичната си добродетелност.
На сутринта от стареца нямаше и следа. Само по себе си това беше забележително, защото той имаше непоклатими навици. Никога не бе позволил някоя болест да го повали, никога не се бе подал на слабостта да остане в койката и минута след шест часа. Без значение дали беше зима или лято, старият се миеше, бръснеше и обличаше до шест и двайсет, а през това време капакът на двигателите седеше отворен, за да може той да ги прегледа — вечно подозираше, че нещо може да им се е случило през нощта. Но тази сутрин над кораба бе надвиснала тягостна тишина.
Той ходеше с наведена глава. Изхвърли помията, прочисти една помпа. Гледаше ръцете му да са заети, да избегне всякаква възможност да прояви нервност, която по-късно някой можеше да си припомни, ако възникнеха подозрения. Но през цялото време имаше чувството, че го озарява някакво вътрешно сияние — най-сетне бъдещето му бе в собствените му ръце. Най-сетне щеше да бъде господар на съдбата си. Милиони хора искаха да се освободят точно така, както бе сторил той, но само шепа от тях проявяваха достатъчно смелост да осъществят на практика това, което желаеха. Той си каза с необичаен за него прилив на гордост, че наистина е изключителен човек, по-специален, отколкото някой някога е предполагал, особено пък старецът.
Гюнтер беше зает да приготвя закуска в камбуза и не бе забелязал, че нещо не е наред. Ежедневието му бе не по-малко строго разграфено от това на шкипера. Тревогата вдигна Манфред, механикът. Обезпокоен от това, че старецът не даваше никакви признаци на живот, той се бе осмелил да открехне вратата на каютата му. Леглото беше празно, а завивките — така изпънати, че ако някой пуснеше отгоре монета от пет марки, тя би отскочила до тавана. Обезпокоен, той излезе на палубата и започна да търси. Трюмът беше опразнен в очакване на дялания камък, който трябваше да товарят днес. Манфред отметна единия край на платнището и заслиза надолу по стълбата. Искаше да провери трюма от край до край, безпокоеше се, че старият може да е решил да обиколи лодката късно през нощта, както правеше понякога, и да е паднал или да му е станало зле. Но трюмът беше празен.
Манфред вече сериозно се обезпокои. Когато се качи отново на палубата, той започна да я обикаля, взирайки се във водата край кораба. Близо до носа видя това, което се боеше, че може да види. Притиснато между корабната стена и пилоните на кея, тялото на стария се полюляваше с лицето надолу във водата.
Заключението се налагаше от само себе си. Старецът беше прекалил с пиенето и се бе препънал в някое от въжетата, които придържаха кораба към кея. Според данните от аутопсията, той бе ударил главата си, докато падал, а вероятно е изгубил и съзнание. Дори да е бил само зашеметен, комбинацията от алкохола и удара по главата биха довели неминуемо до удавяне. Официалното заключение беше „смърт в резултат на злополука“. Никой не се усъмни в него нито за миг.
Беше станало точно така, както той бе запланувал. Беше се притеснил до смърт, докато прочетоха заключението, но накрая всичко стана точно както си го бе представял в мечтите си. Беше зашеметен от непознатото усещане на ликуване.